Перперикон е археологически комплекс, голямо мегалитно светилище. Предполага се, че това е прочутото в древността светилище на Дионис и тракийското племе сатри. Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Площта му е около 12 кв.км. Разкопките започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чиито разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.

Скално-култовият комплекс край село Татул, (Община Момчилград) е праисторическо култово място, на чиято територия е разположен един от най-озадачаващите мегалитни паметници на територията на България - саркофаг с форма на пресечена пирамида, който няма аналог сред мегалитните паметници. Въз основа на наличните изсичания в материковата скала и керамичните фрагменти от съдове и фигури с култово предназначение, най-ранният етап от живота на хълма е датиран към късния Халколит.

Харман кая е едно от най-мащабните скално-изсечени тракийски светилища в Родопите, намиращо се в землището на село Биволяне, Община Момчилград. В подножието на „най-големия тракийски град“ личат очертанията на помещенията, виждат се улиците и площадите. Зидарията е без хоросан, а керамиката датира между VI и I в. пр. Хр. В близост до култовото място, над реката, е издълбана гробница. Култовият комплекс не е функционирал през Средновековието.

Бегликташ или Беглик Таш е разположен на българското Черноморие на 5 км от гр. Приморско, в полите на Странджа. Обектът представлява естествен скален ансамбъл от сиенитни блокове с различни размери и форма, образувани in situ в резултат от сферичното изветряне на скалите и същевременно е едно от най-големите праисторически мегалитни светилища у нас. Бегликташ е известен на българската археологическа наука още от теренните обхождания на Карел Шкорпил в България.

Утробата е древно пещерно светилище, датиращо от XI – Х в. пр. Хр. Обектът се намира близо до село Илиница, в местността Тангардък кая,  северозападно от Кърджали. Представлява естествен хоризонтален процеп в скала, който е допълнително изсечен и оформен от човешка ръка, наподобяващ на вулва. Тази пещера-светилище се свързва с изповядването на култа към Великата богиня-майка – веднъж годишно слънчевият лъч прониква в олтара, олицетворявайки свещения ѝ брак със Слънцето.

Мегалитното светилище под Царев връх обхваща мащабна сакрална територия, разположена по билото на Рила планина между Марков и Царев връх, "маркирана" с множество мегалитни жертвеници. Светилището е локализирано и регистрирано между 2001 г. и 2006 г. по време на теренни проучвания ръководени от проф. Васил Марков. Царев връх е мястото, където според „Житието на Патриарх Евтимий“ и народните легенди, българският цар Петър I разговарял и се е съветвал със Св. Иван Рилски.

Кутелът е мегалитен гранитен къс, който е оформен като голяма чаша близо до с. Розовец в Сърнена Средна гора обл. Пловдив. Поразително за българските археолози е изключително правилно оформената като кутел гранитна скала, както и наличието на втори подобен почти разрушен мегалитен кутел в съседство. Кутелът е имал капак - воденичен камък, който обаче е присвоен в миналото от недоброжелател. На около 30 м е разположен мегалитен обект, който вероятно е използван за култови цели от тракийските племена.

Кромлехът при с. Долни Главанак до гр. Маджарово (обл. Хасково) представлява окръжност с диаметър от около 10 м, съставена от вертикални каменни блокове поставени директно върху скална основа. Стабилни са поради подходящата си форма, а някои са укрепени с по-малки камъни. Археологическото проучване на кромлеха показва, че е изграден през втората фаза на ранно-желязната епоха и е функционирал дълъг период от време – религиозни обреди са били извършвани и през късно-желязната епоха, а има находки и от Средновековието.