Дунав е емблематична за територията на България. Тя очертава цялата северна граница на страната ни с Румъния и след територията на България Дунав достига своята крайна точка, като се влива в Черно море. Началото си реката води от планината Шварцвалд в Германия. Дунав е втората най-дълга река на територията на Европа след Волга. Една уникалана характеристика на Дунав я отличава от всички останали водни потоци на Стария континент – Дунав е единствената река, която тече в посока от запад на изток.

Плодородните земи и важният транспортен коридор, който предоставя долината на река Марица е бил предпоставка за образуването на множество селища по течението ѝ още от дълбока древност. Реката води началото си от двете Маричини езера, разположени между върховете Манчо, Маришки чал и Близнаците в Рила. По много от притоците на Марица са изградени едни от най-големите български язовири, няколко десетки по-малки и микроязовири. Водите на язовирите се използват за електродобив.

Река Искър е най-дългата изцяло българска река. Извира от Рила планина и се образува от сливането на реките Черни Искър и Бели Искър. Дължината ѝ е 368 км. В Дунавската равнина водите на реката се използват предимно за напояване. В Панчаревския и Искърския пролом има природни забележителности – скални образувания, пещери, които предлагат условия за туризъм, алпинизъм, отдих и риболов. В горното течение на реката се срещат балканска пъстърва и черна мряна.

В басейна на река Тунджа има изградени 264 язовира с общ обем от 372,2 млн. м3, като основните  по поречието на главната река са „Копринка“ и „Жребчево“. Това са язовири, имащи значение за напояването на огромни земеделски площи. От древността долината на реката представлява важен транспортен коридор. Буковите гори по поречието на реката образуват непрекъснат пояс във високите части на Стара планина. В Елховския район са се запазили най-големите в България вътрешни лонгозни гори.

Релефът на водосборния басейн на река Струма представлява пъстра мозайка от планини и котловини. Извира на 2246 m н.в. от връх Черни връх във Витоша. Тя е единствената река в България, за която не можем да говорим за горно, средно и долно течение. На реката са разположени природни, археологически, архитектурни и туристически забележителности – живописните скали в Земенския, Скринския и Кресненския пролом, изгасналият вулкан Кожух,  Земенския манастир, местността „Рупите“.

Река Янтра извира от северното подножие на връх Атово падало в Стара планина. Водите на река Янтра, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. На десния бряг на Янтра преди Габрово се намира етнографският комплекс Етъра, а във Велико Търново реката очертава живописният пролом на Търновските височини. Много често Янтра причинява наводнения, поради което левият ѝ нисък бряг е коригиран с водозащитни диги.

Поречието на река Арда и долините на притоците ѝ още от дълбока древност са били предпочитано място за създаване на селища. Дължината ѝ на българска територия е 241,3 км. Река Арда е най-голямата река в Родопите и вторият по големина приток на Марица. За преминаване на древните пътища към Беломорието на реката са били изградени каменни мостове, внушителни по своите размери и впечатляващи със своята оригинална архитектура. Такъв изцяло съхранен от времето е Дяволският мост.

Тракийското название на река Осъм е било Noya (Ноя), по-късно римляните я преименуват на Asamus (Аесмус), а гърците на Осмос. На славянски, старобългарски и турски се е наричала Осма. Името Осъм се е наложило чак в средата на 19 век. Дължината ѝ заедно с Черни Осъм, която е приета за начало на Осъм е 314 км. Водите на река Осъм се използват главно за напояване. Тя е основен източник на вода за селищата в поречието на град Плевен. Водите ѝ се използват за производство на електроенергия.

Стари имена на река Места, използвани през древността са Нестос, Несос и Местос. Образува се от сливането на реките Черна и Бела Места близо до град Якоруда. Дължината на реката е 273 км. Влива се под името Нестос чрез делта в Егейско море близо до курортното селище Керамоти (Гърция). Горното и средно течение на Места, се обитават от маришка мряна, черна мряна, костур, кротушка, речен кефал, скобар, щипок и щука. Тук могат да се срещнат още речна и дъгова пъстърва, шаран и змиорка.

Велека е река в Турция и България, вливаща се в Черно море. Цялата ѝ дължина е 147 км. На българскатеритория – 123 км. Водите на Велека са богати на растителен и животински свят. Растения с особено значение за района на река Велека са защитените водни лилии и блатно кокиче. По бреговете на реката се среща елша, бамбук, габър, бряст, ясен, увивни растения. В реката са установени около 30 различни вида сладководни риби. Открити са животни, които присъстват в Червената книга на България.