Мурсалският чай (Sideritis scardica) представлява красиво многогодишно тревисто растение, което е познато още като пирински чай, миризлив бурен, овчарски чай, алиботуш, македонски чай и др. В света билката е известна като гръцки чай и гръцки планински чай, тъй като гърците са се ориентирали по-рано да го култивират и изнасят. Коренището и стъблата на мурсалския чай са вдървени в основата си. Цветоносните стъбла са прави или приповдигащи се, неразклонени или разклонени. На дължина достигат до 50 см. Листата на растението са срещуположни, назъбени или целокрайни.

 Долните са продълговати, тъпи, а горните – широкосърцевидни, приседнали. Стъблото на върха си е двуделно, като единият цял е по – широк и с основата си обгръща другия по-къс и по-тъп дял. Цялото растение е беловлакнесто, покрито с белезникав пух. Мурсалският чай цъфти от юли до септември. Съцветията запазват привлекателността си и след прецъфтяването. Билката се среща по сухите каменливи варовити места. Издръжлива е на суша и на много ниски температури. Мурсалският чай е ендемит за Балканския полуостров. Най-големите находища на територията на България са на около 1800-1900 м надморска височина - местността Мурсалица в Родопите, находището на Мугла и находището над Триград. Има и няколко находища в Пирин, около връх Али ботуш. В Гърция, Албания и Македония също има няколко находища. Поради масовото и безразборно бране, находищата у нас са застрашени. Брането на дивата билка е забранено от 1996 година, а видът е включен в Червената книга.

 История на мурсалския чай

 Лечебните свойства на мурсалски чай са били известни на гърците още в античността. Древните вярвали, че чудното растение може да изцери раните, нанесени от желязно оръжие. По време на паша гръцките овчари винаги носели шише с готова отвара от планински чай. И до ден днешен това е любимата зимна напитка на южните ни съседи, въздействаща благоприятно върху почти всички болежки и най-вече при настинки, проблеми с дишането, храносмилането, нервите и имунната система.

 Видове мурсалски чай

Създаден е и култивиран сорт на дивия мурсалски чай. Култивираната билка е за промишлено отглеждане в плантации. Има някои малки разлики във външния вид на двата сорта. Дивата билка е по-дребна, с по-къси класове, расте на малки туфи и рядко достига повече от 20-30 см височина, а семената имат много ниска кълняемост - едва 10 %. В диво състояние растението вирее на плитки почви, върху варовикови скали и карстови терени. Култивираният сорт е с по-дълъг клас, по-голяма листна маса и расте на по-големи туфи. Селекцията, която се прави за създаване на размножителен материал за промишлено отглеждане, се изследва за съдържание на активните вещества и едва след това се регистрира. Някои учени считат, че създадената селекция на култивираната билка има дори по-голямо съдържание на активните вещества от дивото растение, а причината е няколкогодишният подбор на изходен материал. Въпреки че дивият мурсалски чай се среща на голяма надморска височина, култивираният сорт лесно се е приспособил и се отглежда и в по-ниските места. Успешно са създадени няколко плантации в Добруджа, Велинград, Казанлък, Велико Търново, Зверино, Игнатица, Ржана планина и вече редица други местности и селища.

 Състав на мурсалския чай

 Мурсалският чай съдържа куп полезни вещества. В състава му влизат флавоноидни, фенилпропаноидни гликозиди, танини, терпеноиди, дитерпени и етерични масла, феноли, иридоиди, урсолова и олеанова киселина, множество микроелементи като желязо, мед, цинк, кобалт и селен, както и макроелементите калций, магнезий, калий и натрий. Руски учени твърдят, че по състав мурсалският чай се доближава много до женшен. Счита се още, че той съдържа всички елементи, необходими за човешкия организъм.

 Събиране и съхранение на мурсалски чай

 Мурсалският чай се бере от юни до август. От растението се използват връхните дялове на стъблата заедно с листата и цветовете (Herba Silderitis scardcae). Бере се цялата облистена надземна част от билката, като се отстраняват случайно попадналите примеси. След като се почисти, събраният материал се суши на сенчести, сухи и проветриви места или в сушилня при температура, не по – висока от 35 градуса. От 4 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи. Изсушеният мурсалски чай се съхранява в сухи и проветриви помещения, настрани от другите билки, за да не им придаде миризмата си.

 Ползи от мурсалския чай

 За лечебните свойста на мурсалския чай може да се говори много. Поради голямото наличие на флавоноиди билката има антибактериално и антиоксидантно действие. Действа откашлячно, противовъзпалително и омегчително за възпалени лигавици. Препоръчва се при всички видове кашлица, бронхит, бронхиална астма и други. Счита се за най-добрата българска билка против кашлица. Благодарение на елементите, които съдържа мурсалският чай, той е ефикасен при редица болести. Кобалтът например е един от важните елементи, влияещи върху безплодието и потентността. Селенът лекува много болести на съвремието. Най-вече туморните заболявания, сърдечносъдовите заболявания, стрес, болести на кръвта, анемия, депресия. Доказано е, че билката подпомага имунната система. Мурсалският чай осигурява здраве и дълголетие, забавя процеса на стареене на организма. Билката действа като естествена защита срещу микроби и вируси, облекчава възпаленията, действа тонизиращо, укрепващо, намалява кръвното налягане, риска от инфаркт и инсулт, предотвратява развитието на ракови клетки, на атеросклероза и остеопороза. Дрогата подобрява еластичността и гладкостта на кожата. Предпазва още от настинка и грип, използва се за лечение на чернодробни и бъбречни заболявания, стимулира умствената дейност. Мурсалският чай е перфектен диуретик и филтър за отровите в организма. Съществуват сведения, че през 70-те години на 20 в американските и руските космонавти приемали отвара от Мурсалски чай при подготовките си за полет. По същото време билката била привилегия за членовете на Политбюро на ЦК на БКП. Растението се смята за е силен афродизиак, затова нарасна значително и търсенето на билката. Условията за промишленото отглеждане на мурсалски чай в нашата страна са много добри, а пазарът, на който може да се реализира продукцията, става все по-голям. Последните години интерес към нея проявяват дори Япония и Австралия.

 Народна медицина с мурсалски чай

 Българската народна медицина препоръчва отварата от мурсалски чай като лек за всяка болежка. Пригответе чай, като сложите 1 стръкче от билката да поври 5 минути във 250 мл вода. След това прецедете отварата и я консумирайте. По желание подсладете със захар или мед. Чаят е полезен както за възрастни, така и за деца. Същата отвара можете да приготвите и като начупите 3–4 стръкчета от билката на едри парчета, поставите ги в стъклен съд с похлупак и ги залеете с 250 мл вряла вода. Прецедете охладената течност, разлейте я в порцеланови чаши и я разредете с вода. Запарката има лек ментов вкус. За предпочитане е да не се подслажда. По желание можете да комбинирате мурсалски чай със зелен чай. Приготвената по този начин напитка е изключително тонизираща и ободряваща. Ако не сте любители на топлите чайове, можете да смесите охладения мурсалски чай с малко газирана вода и лимон. Тази комбинация ще ви поддържа в добро здравословно състояние през летните месеци.

Източник: www.gotvach.bg