+ Предложи публикация
25.08.2019

Българските царици - II част

 Темата за българските православни царици е една от най-енигматичните в историята ни. За „първите дами” по това време има оскъдни данни и извори, които не ни дават възможност да добием представа каква точно е била тяхната функция и роля в общественото развитие. Този въпрос зясяга не само образът на владетелката, а и на жената в Средновековието изобщо.

Хронология на българските владетели - Втора българска държава

Първата съпруга на Константин Асен Тих е неизвестна по име българка. Константин Тих се развежда с нея, за да може да се ожени за Ирина Ласкарина Асенина, внучка на цар Иван Асен II, и по този начин да се сроди с династията на Асеневци. След смъртта на Ирина се жени за племенницата на Михаил VIII Палеолог – Мария Палеологина Кантакузина. От брака си а нея той има един син – Михаил.

Мария Палеологина Кантакузина е българска царица, съпруга на Константин Тих Асен и Ивайло, племенница на византийския император Михаил VIII Палеолог. В продължение на години ръководи държавните дела и се опитва да провежда активна външна политика.

Решението на Мария да се омъжи за убиеца на мъжа си се осъжда от нейните съвременници като „неприлично“ и „нецеломъдрено“, но изглежда не било съвсем неочаквано за Ивайло.

Иван Асен III е женен за Ирина Палеологина, дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог.

За да се противопостави на Ивайло и укрепи позициите в Търново, Михаил Палеолог изпраща към България, през лятото на 1279 г. византийски войски. Положението на Иван Асен III и Ирина става нетърпимо и с помощта на верни хора те напускат Търново. При бягството си те задигат царската хазна и се устремяват към Месемврия, откъдето с кораб се добират до Константинопол.

Георги I Тертер се жени на два пъти. Първият му брак е с Мария, която според историка Пламен Павлов е дъщеря на деспот Яков Светослав. От този брак са и трите му деца – син и две дъщери.

Вторият брак на Георги I Тертер е с Кира-Мария, дъщеря на българския цар Мицо Асен. От този брак царят няма деца, той е кратковременен и нежелан от Църквата и народа. По-късно Тертер си връща от византийско заложничество първата си съпруга и престолонаследника Теодор Светослав.

Смилцена е византийска принцеса и българска царица, съпруга на българския цар Смилец. Тя е дъщеря на византийския севастократор Константин Палеолог, брат на император Михаил VIII Палеолог, и на Ирина Комнина Ласкарина Вранина. Истинското ѝ име не е известно – въпреки че височайшата господарка на българите е добре позната не само в Търново и България, но и в Константинопол, съвременниците ѝ я наричат просто Смилцена.

.

Ча̀ка е син на татарския темник Ногай и Алака. Съпруг на Елена, дъщеря на българския цар Георги I Тертер.

През 1285 татарска конница преминава Дунав и подлага на опустошение българските земи. Това е второто поред нашествие над България и цар Георги I Тертер е принуден да се признае за татарски васал.Решението му е скрепено с брак между сина на Ногай - Чака и царската дъщеря Елена.

Теодор Светосла̀в Тѐртер е женен за Ефросина, дъщеря на Манкус и внучка на гръцкия търговец Пандолеон. От този брак има син, Георги II Тертер.

През 1308 г., няколко години след нейната смърт (ок. 1305 г.), царят се жени за Теодора Палеологина, дъщеря на византийския император Михаил IX Палеолог.

Цар Михаил III Шишман Асен има два брака - с Анна Неда (дъщеря на крал Стефан Милутин) - сгодени през 1291 г. Сватба се осъществява през 1298 или 1299 г. През 1324 г. се развежда с нея, изпращайки я в манастир, за да сключи втори брак с Теодора Палеологина (дъщеря на император Михаил IX Палеолог).

От брака си с Анна Неда има няколко деца, сред които Иван Стефан, Шишман II, Михаил и Людовик (споменат в неаполитански документ без да е указана някаква титла).

Като деспот на Ловеч Иван Александър е женен за Теодора Басараб, дъщеря на влашкия войвода Иванко I Басараб. От този брак има трима сина и една дъщеря.

Иван Александър изпраща първата си жена Теодора Басараб в манастир (с името Теофана) и се жени 1345 г. за еврейка, която преди сватбата се покръства и приема името Теодора.

Иван Шишман се жени за българката Кира-Мария, която умира през 80-те години на 14 век. Според някои източници втората му съпруга е Драгана Лазаревич, дъщеря на сръбския княз Лазар. Иван Шишман има няколко деца - Александър Шишман, първороден син, пленен приема исляма през 1418 г. Фружин, който участва във въстанията и походите срещу османската власт и умира в Унгария през 1454 г. Княгиня Кераца Шишманина.

Анна Басараб е влашка принцеса и българска царица, съпруга на видинския цар Иван Срацимир. Тя е дъщеря на влашкия велик войвода Николае Александру Басараб.

Царицата е католичка по рождение и не е известно дали в България е приела православието, но поръчаният от нея сборник, който съдържа жития само на православни светици, намеква, че царицата вероятно е приела православната вяра.

През 1886 г. Александър I Български моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът Бисмарк се обявява против. Той получава окончателен отказ от Берлин и пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщатския театър Йохана Лойзингер. Заради това е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау. Александър и Йохана имат син и дъщеря.

Твърди се, че Фердинанд I Български е бил бисексуален през целия си живот, но според съвременници до средата на живота му интересът му към женския пол е преобладаващ. Жени се 2 пъти.

Първият му брак е с италианската принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца. Тя умира вследствие на усложнения след раждане. Вторият брак на Фердинанд е с германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц (Елеонора Българска), от която няма деца.

През 1930 г. Борис III се жени тържествено в Асизи за италианската принцеса Джована Савойска по католическия ритуал. На 31 октомври 1930 г. бракът е благословен и с православна церемония в София. Джована променя името си на православното Йоанна. След смъртта на Борис през 1943 г. Симеон е обявен за цар, а управлението на страната е поверено регентство. След провеждане на референдум България е обявена за република. Йоанна и двете ѝ деца са принудени да напуснат страната.

На 21 януари 1962 г. в православната църква във Вьове, Швейцария, Симеон Сакскобургготски се жени за Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, дъщеря на испанските благородници дон Мануел Гомес-Асебо и Модет, маркиз де Кортина (банкер) и съпругата му доня Мерседес Сехуела и Фернандес. Двамата имат четирима синове, една дъщеря и 11 внучета, като последното – първородният син на Калина, е родено в България.
Оценка 4.85 от 33 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Последно търсени:
Курсове Маникюр Стара Загора
Школа Латино
Курс Немски Русе
Курсове Немски език Пловдив
Как да науча Английски
История на БГ
Треньорска школа по Футбол
Немски online
Частни детски градини
Частни уроци по Японски език
Български език и Литература за 6 клас
Курсове Английски език Пловдив
Забавен Английски за деца
Курс по Гръцки език
Уроци по Плуване за деца София
Уроци по Математика за 3 клас
Частни детски градини Красна поляна
Частна детска градина София Овча купел
Курсове по Френски Бургас
Информатика уроци
Руски език
Латиноамерикански танци видео
Летни курсове по Немски
Уроци по Народни танци София цени
Уроци по Биология за матура
Балет за деца в Стара Загора
Пилатес София Младост
Курс за Фризьори
Аржентинско Танго стъпки
Обучение по Компютърна грамотност
Хип Хоп танци за деца
Интензивни курсове по Английски език
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ