Тетевен е китно старопланинско градче, сгушено сред омайно красиви прохладни гори и величествени стръмни върхове. Там можете да видите едни от най-красивите природни забележителности в България и да се насладите на културното наследство от древността.

Живописните проходи на България

Красивите екопътеки на България

 В Тетевен ще се почувствате одухотворени и омагьосани от една автентична атмосфера, в която времето сякаш е спряло, в която народните обичаи и занаятите все още са част от бита на хората и в която природата е единственият господар на престоя ви.  От векове градът е притегателен център за всички, които искат да усетят магнетичната красота на Тетевенската долина, накарала дори Патриарха на българската литература Иван Вазов да възкликне: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай!“ Ако се разходите до там, ще се убедите, че е бил прав и че мястото на града сред 100-те национални туристически обекта е напълно заслужено.

 Тетевен се намира в Централна Северна България, в полите на Балкана, на 120 км от София, на 74 км от Ловеч и на 60 км от Троян. Обграден от върховете Трескавец, Острич, Червен, Кон, Хайдушка поляна, Вежен и Петрахиля, той се простира по поречието на река Бели Вит. Средната му надморска височина е 415 м., а скалистият планински релеф привлича любителите на алпинизма.

 В района на Тетевен се намират известните пещери Съева дупка и Моровица, както и резерватът Царичина. Тук са и курортното селище Рибарица (на 12 км от града), лобното място на Георги Бенковски в местността Костина (на 4 км), както и историческият манастир Гложен (на 15 км). Вековни гори, дъхави поляни, водопади и скални образувания – това е чарът на Тетевенския Балкан. 

 Подобно на Пловдив и Троян, Тетевен също е бил тракийска земя още от дълбока древност. Според откритите доказателства, датиращи от II – IV в., едни от първите обитатели на областта са били сердите. От тогава са и многобройните надгробни могили, а според намерени при разкопки монети, пътища и мостове се предполага, че територията е била част дори от римско селище. Водят се спорове и откъде произлиза днешното име на града. За първи път то се споменава в документ от 1421 г. Едната версия е, че там се заселил Тетьовият род, който основал града и му дал името си (затова се срещат и вариации като Тетювен и Тетювене). Другата версия за произхода на името Тететвен е, че идва от думата „тетива” (струната на лъка), защото градът се разстила подобно на нея по дължината на река Вит.

Гложенският манастир - свещено българско място

 Едва през XVI – XVII в. Тетевен започва да процъфтява. Местните жители осъществяват динамични търговски връзки с Азия и Европа и градът получава прозвището „Алтън (Златен) Тетевен”. През 1801 г. обаче кърджалиите го нападат и опустошават. И макар от 3000 къщи да остават само 4, местното население успява да се изправи на крака и да възстанови загубите, като през 50-60-те г. Тетевен става един от основните занаятчийски центрове в България. През 1871 г. Васил Левски избира околността, за своята революционна дейност – в близкото село Гложене той създава таен революционен комитет, в който се включва голяма част от местното население. Свидетелство за героичното минало на Тетевен днес са множеството четнически къщи, съхранени като културни паметници.

 Тетевен е един от 100 Национални туристически обекта заради Историческия си музей. Той е създаден през 1932 г. по инициатива на местното население, което искало да почете паметта на загиналите за свободата на народа си съграждани. С дарения и доброволен труд те откриват Дом-паметник, в който излагат първата сбирка. През 1974 г. музеят е разширен и преустроен, като е добавена и нова експозиция, проследяваща историческото минало на Тетевен – от древността до Освобождението. Днес, там вече има археологическа, етнографска и възрожденска сбирка. В града можете да разгледате още Бобевската къща-музей, Хаджиивановата къща-музей и Йорговата къща-музей. 

 Когато посетите Тетевен не пропускайте да се отбиете в църквата „Вси Светии”, която се издига в центъра на града от 1830 г. Уникална по своя строеж, тя привлича погледа с внушителните си размери, дърворезбите, донесени от Дебър и двете големи камбани, лети в Москва. Но това, което я прави най-привлекателна, са иконостасите, рисувани от умелата ръка на тетевенските майстори.

 В подножието на връх Остреч пък се намира манастирът „Свeти Илия”, който датира от XIV в. и който като по чудо оцелява след набезите на кърджалиите през 1801 г. Водят се спорове кога точно е бил построен, но със сигурност се знае, че е преди падането на България под турско робство, а след това в него е имало действащо духовно училище. Църквата към манастира днес е обявена за архитектурен паметник. Тя е двукуполна, покрита е с плочи, строена е на два етапа, а стените на олтара са полукръгли във формата на трилистник. Според легендата цар Иван Шишман е дарил на манастира дървен кръст обкован със сребро и с изобразени на него евангелски сцени. Този кръст е бил съхраняван там до 1930 г. , а днес е притежание на Лондонския музей.

Село Ичера се слави със слънчевите си къщи

 Една от най-красивите местности в околността на Тетевен е село Гложенe и разположеният над нея Гложенски манастир „Св. Георги Победоносец”. Той се издига сред планините, върху каменна тераса – непристъпен и защитен от набезите на турците. Точното време на построяването му е под въпрос, но се знае, че през годините е бил преустройван, имало е килийно училище, тъй като монасите са развивали просветна дейност, а днешната църква е построена през 1931 г. – върху останките от старата. Гложенският манастир е бил средище на революционна дейност, а Васил Левски е намирал убежище нееднократно зад дебелите каменни стени. В манастира се съхраняват ценни ръкописи, сред които едно киевско-печорско евангелие от 1716 г. и редица месецослови, пролози, жития на светии, кондики. Два бронзови печата определят манастира като киевски, а сред иконите най-забележителна е тази на „Свети Георги Победоносец”, която е донесена от основателя на селото киевския княз Глож.

 След като сте отделили време на културните забележителности, може би е време да се потопите в живописната природа, която нежно обгръща Тетевен и околностите му.  Можете да съчетаете посещението в Гложенския манастир с пещерата Моровица, която се намира недалеч от селото. Това е една от най-големите български пещери – дължината й общо достига 3,25 км, а дълбочината й 150 м. Откритите тук предмети, свидетелстващи за първобитен живот, днес се пазят в Историческия музей на Тетевен.

 В близост до курортното селище Рибарица се намира третият по големина резерват в Национален парк „Централен Балкан” – Царичина. Наречен е на цветето Омайниче, което се използва в този район и се слави като единственото находище на бяла мура в средна Стара планина. Срещат се над 600 вида растения, от които 23 влизат в Червената книга на България. От Царичина тръгват добре поддържани екопътеки, които ще ви отведат до двата съседни резервата „Боатин” и „Козя стена”.

България - sanus per aquam

 На около 25 км. от Тетевен е другата известна пещера Съева дупка. Наречена е на името на двамата братя Съю и Съйко, които я използвали за убежище от турците. Когато за първи път била проучена през 1883 г. било установено, че има 5 зали и няколко галерии. Заради забележителната си акустика, една от залите – Хармана, е била избирана за концертни мероприятия на известни хорове. В тетевенската долина се намират още пещерите Байовица, Драганчовица и Рушова пещера, както и невероятно красивият водопад „Козница”, който ще ви освежи в летните горещини. Ако сте любители на екстремните спортове, то тук можете да намерите идеални условия за алпинизъм, велотуризъм, лов и риболов и високопланински преходи.

 В околността на Тетевен има множество хижи, които ще ви позволят да сте по-близо до свежестта на природата. В града има няколко големи хотела, които предлагат удобства на достъпни цени, но също така можете да си наемете и квартира иличастна вила в някое от близките селца. През уикендите на централния площад в Тетевен се организират празненства с музика и танци на местни самодейни състави, през май се чества празникът на Северняшката песен, а през есента е време за панаир. Градът се слави като един от големите производители на сливова ракия, която обаче върви с традиционната „тетевенска саламура” (рибена чорба) за мезе. Няма да сбъркате, ако опитате и от другите две местни народни гозби – кортмач и качамак – ще си оближете пръстите.

Глухарят - големият любовник

 Тетевен ще ви предложи много повече, отколкото предполагате. И тъй като едно посещение няма да е достатъчно, за да го разберете и обикнете, ще се върнете отново!

Източник: www.rozali.com