74 000 бройки могат да приемат висшите училища това лято, стига да намерят толкова кандидати. Завършващите гимназисти, които са се явили на матури, са около 53 000. Като се има предвид, че не всички абитуриенти ще изкарат матурите, а една част ще продължат образованието си в чужбина, за всеки кандидат-студент се пада около място и половина във вуза. Дисбалансът няма да се компенсира от чужденците, които записват висше у нас и онези от предишните випуски, на които меракът за диплома е дошъл късно. 

 Повтарящата се с години ситуация с голямата бройка в одобрения прием обсъдиха ректорите от цялата страна в присъствието на министъра на образованието Красимир Вълчев, който участва в тяхно заседание в Аграрния университет. Той уточни, че голяма част от местата са за магистърски програми и реалните бройки за първокурсници, които да учат за бакалаври, са около 48 000. Освен това частните университети заявяват повече бройки, тъй като техният прием не се регулира от държавата. Това надува изкуствено общата бройка, а след това не се стига до попълване на всички места, особено в природните, математическите и инженерните науки в частното висше образование.

 Където избуява нерационалното търсене, ограничаваме приема, каза министърът и увери, че продължава подетата вече линия да се орязват бройки в специалности, които не са приоритетни за държавата и вузът не е силен в обучението по тях на база резултатите в националната рейтингова система.  Въпреки опита на държавата да регулира системата, Вълчев е категоричен, че няма да има закриване на вузове или механично окрупняване с минаване на няколко сродни учебни заведения под една шапка. В момента държавните университети са 37, а през соца дори са били 39. Тази структура има своята логика по отношение на регионите, отчете Красимир Вълчев. Проблемът е, че много започнаха да обучават по широки специалности, които не са им силата и спецификата. В Пловдив 3 университета предлагат икономика, дисциплина, която бе непозната за местните вузове до 1989-а. Още 4 имат това направление в Северна България, макар че имаме Стопанска академия в Свищов, а и УНСС в София, даде пример министърът на образованието.

 Той ще продължи курса за адаптиране на системата към прием на по-малко студенти, тъй като ветрилото сега е излишно широко отворено, а завършващите средно образование в последните 10 години са все по-малко. В същото време приемът във вузовете се увеличаваше до 2012 г. В последните 2 години е ограничен значително в резултат на новите правила, които въведе МОН. Според министър Вълчев това изправя ректорите пред предизвикателството да открият силните направления на своя вуз, да оптимизират вътрешната си структура, да привлекат студенти именно в тях и да се откажат от други, към които на пазара има интерес, но не и потребност от страна на икономиката.

 Приоритетни остават инженерните, техническите, аграрните и педагогическите специалности. С промени на нормативната база бе разширен приемът и в хуманитарните направления, където попадат философия, история, археология, филологиите и богословие. Някои направления като туризма остават извън приоритетните, макар че имат перспективи, в този сектор обаче нуждата е от среднисти, а не от висшисти.

 Министър Вълчев направи уговорка, че могат да се правят прогнози за не повече от 10 години напред.  „Самите ние ще се изненадаме колко изкуственият интелект ще навлезе в много професии. Скоро всички те ще изискват дигитални компетенции”, допусна министърът на образованието.

Умуват как да вдигнат заплатите на асистентите

 След като държавата се ангажира с 15% ръст на учителските заплати от 1 септември и реалното им удвояване до 2020 г., асистентите в университетите може да се окажат с по-ниски възнаграждения от тях. И сега някои взимат по-ниска заплата от други служители в университетите, които обаче са с повече трудов стаж. Ще искаме увеличение, но реалистично, обяви председателят на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев. Предстоят разговори на тази тема с МОН. Министър Красимир Вълчев заяви, че ще се ангажира приоритетно с този въпрос, но всяко повишаване на възнагражденията на младите преподаватели  в академичните среди трябва да е в контекста на реформата, като ще се отчитат и допълнителни фактори - например доколко са представени те в ръководните органи на вузовете.

 По отношение на средното образование Красимир Вълчев не очаква наесен повсеместен недостиг на преподаватели, както беше в последните години. Той обаче не отрече, че възрастовата структура на гилдията не е добра и в следващите между 5 и 15 години много преподаватели ще излязат в пенсия. В момента се търсят завършващи педагози и резерв, който съществува на пазара на труда. „Имаме и количествен, и качествен проблем. Качественият е, че искаме по-мотивирани хора да влизат в преподавателската професия. В педагогическите специалности трябва да постъпват завършили с по-високи резултати от гимназията”, каза още министърът.

Източник: www.marica.bg