Голямата кампания на просветното министерство по издирване на липсващите ученици и връщането им в класните стаи, стартирала миналото лято с подкрепата на редица институции, изглежда дава първите си резултати, макар и все още твърде далеч от заложените цели. За първи път от 6 г. насам делът на преждевременно напусналите обучение млади хора в България намалява от 13.8% на 12.7%, т.е. с 1.1 процентни пункта. Това е един от изводите в Обзора на Европейската комисия за образование и обучение за 2018 г.

 За последните години делът на ранно напусналите образователната система младежи (между 18 и 24 г.) у нас е бил най-нисък през 2011 г. - 11.8%. Оттогава досега този процент расте с всяка изминала година и достига през 2016 г. 13.8%. М.г. тази тенденция най-сетне се обръща - делът на преждевременно напусналите класните стаи се понижава до 12.7%. Резултатът безспорно е положителен, но все пак той е твърде далеч от заложената от страната ни цел през 2020 г. да сведем броя на ранно отпадащите до 11%.

 Проблемни у нас продължават да бъдат фрапиращите регионални диспропорции - в някои малки населени места отпадащите ученици са над 5 пъти повече от тези в големите градове. "Предизвикателството за включването на ромите успешно в образователната система все още остава значително", е лаконичният коментар на ЕК.

 От комисията отчитат, че в България се прилагат реформи във всички нива на обучение, като се набляга върху редуциране броя на преждевременно напускащите училище, повишение на заплатите на преподавателите, въвеждане на дуално обучение, подобряване на дигиталните умения и засилване на приобщаващото образование. Въпреки това от ЕК отбелязват, че "посочените мерки не съвпадат с размерите на предизвикателствата". "В България обикновено се инвестира малко в предучилищното и основното образование - области, които са ключови за равен старт в живота и за предпазване от бъдещи неравенства по-нататък", пишат експертите, посочвайки, че моделът за финансиране е бил преработен, за да се отделят допълнителни ресурси за училищата в неравностойно положение.

 Докладът констатира и влошаване на показателя за обхванатите деца у нас до 7 г. в предучилищна подготовка - макар делът на малчуганите, посещаващи детска градина, да се увеличаваше в последните години - от 87.1% през 2013 г. на 89.2% през 2016 г., през 2017 г. те спадат до 86.5% (при средното за ЕС - 94.8%).

 По отношение на лицата между 30 и 34 г. с висше образование също сме слезли една крачка надолу - процентът им намалява от 33.8% през 2016 г. на 32.8% през 2017 г., което ни поставя на 22-ро място в ЕС. Националната ни цел е да имаме 36% висшисти в тази възраст. По този показател от ЕК отбелязват, че "уменията на завършилите висше образование и професионално образование и обучение не отговарят на нуждите на пазара на труда". Оттам не ни спестяват и че включването на възрастните в образователни програми "остава много ниско". Участието на възрастните българи в процеса на учене през целия живот бележи слабо увеличение от 2.2% през 2016 г. на 2.3% през м.г., но продължава да бъде значително под средното за ЕС от 10.9%. 

 Само 4 държави от ЕС са по-зле от нас по отношение на отпадащите ученици, въпреки че повечето от тях са успели, макар и с малко, да подобрят положението си. Най-тревожна е ситуацията в Малта, където 18.6% от учениците отпадат от образование, преди да са завършили. Следват Испания, където процентът на ранно напускащите училище е 18.3%, Румъния - 18.1% (тук има увеличение на отпадащите спрямо м.г.), и Италия - 14%. На другия плюс са Хърватия - с едва 3.1% отпаднали младежи, Словения - 4.3%, и Полша - 5%. Средно за ЕС делът на преждевременно напускащите образованието е 10.6%, като по-засегнати са момчетата (12.1%), отколкото момичетата (8.9%). Данните за България и в това отношение обаче са противоположни на европейските тенденции - у нас напускащите преждевременно обучение момичета са 13.5%, докато при момчетата този процент е 12%.

Източник: www.segabg.com