+ Предложи новина
20.10.2015

Всеки четвърти у нас учи някаква икономика

Всеки четвърти у нас учи някаква икономика

Всеки четвърти у нас учи някаква икономика с акцент върху "някаква". А намалява интересът към техническите специалности. Данните на Евростат показват, че има ръст на студентите през последните години във всички европейски страни, като акцентът на хуманитарните специалности не е само българска особеност (цифрите се виждат при поставяне на мишката на графиките). Разминаването между интересите на бъдещите студентите и на бъдещите им работодатели се видя и от тазгодишната кампания на СУ. Докато най-големият наплив бе към професии като психология и публична администрация, за които не се предлагат много работни места, намалява броят на обучаващите се в инженерни специалности, при които има дефицит на кадри. Например, данните от рейтинговата система на ВУЗ показват, че бъдещите специалисти в металургията, химичните технологии и машинното инженерство могат да разчитат на по-висока заетост.

 Субсидиите от Министерство на образованието за ВУЗ тази година са в размер на 352 млн. лева. Най-много - 43 млн. лева, получава Софийският университет, следват ТУ и Медицинският университет в София. Значителни суми се отделят и за Пловдивския, Тракийския, Русенския университет и ЮЗУ. Според отчета за изпълнение на бюджета през 2014 г. ВУЗ са събрали от такси от 292 млн. лева и са получили трансфери в размер на 435 млн. лева. Тук не влизат университети като АУБГ, Нов български и други, а само държавните ВУЗ. Като се има предвид, че българските граждани, обучавани в държавни ВУЗ, са близо 220 хиляди, то държавната субсидия на студент е 2000 лв. на година (за сравнение, средно за ученик той е 1438 лева.).

 Според БСК всеки трети висшист у нас не работи по специалността си. А по данни на МОН повече от половината завършили през последните 5 години работят на позиция, за която не се изисква висше образование. Това означава, че ежегодно държавата харчи повече от 200 млн. лева, за да субсидира обучение на ненужни "специалисти". Сумите не са раздути на фона на останалите страни в ЕС. Румъния например харчи за висше образование по над 900 млн. евро, Германия - 28 млрд. евро. Но въпросът е какво стои срещу този разход. Резултатът зависи както от стандартите в самите ВУЗ, така и от нивото на подготовка в средното образование и обвързването с нуждите на икономиката.

Източник: www.segabg.com

Оценка 4.86 от 29 гласували

Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ