Децата в Пазарджишко намаляват трайно и необратимо през последните години, както и учениците в класните стаи. Към спада на раждаемостта своя роля за този тревожен факт има миграцията. В селата остават предимно ромчета, а родителите на българчетата ги записват в градски учебни заведения, отчита в стратегията за развитие на образователната система в общината кметът на Пазарджик Тодор Попов. Документът, изготвен от експерти от екипа му, е внесен в Общинския съвет, а разглеждането му предстои на следващата сесия. Образователната система в Пазарджишко включва 31 детски градини, 6 начални училища, 2 прогимназии, 23 основни школа, 4 средни общообразователни (СОУ), 3 профилирани гимназии, 2 обслужващи звена. Общата картина през последните години е значително променена, което налага вземането на мерки за оптимизирането.

 В Пазарджик са по-голямата част от детските градини - 11 на брой и школа - 19. От 31 села в областта работещи училища има в 18, в останалите 13 са закрити. За децата от затворените е организирано обучение в 8 средищни училища. В градините на общината са записани общо 2107 малчугани, за които е задължителна предучилищната подготовка. Броят на учениците е 10 058, от които 1111 в първи клас. Извън детските заведения остават 377, чиято предучилищна подготовка е трябвало да започне през учебната 2015/2016 година. През учебната 2014/2015 година 379 ученици до 18-годишна възраст са напуснали преждевременно училище. От тях 325 са заминали за чужбина и 48 са напуснали по други причини - здравословни, социални, по небрежност.

 В нито едно школо или детска градина няма лекар, е отчетено в стратегията. Медицинският персонал, обслужващ децата, е общо от 52 души. В училищата работят 6 фелдшери и 15 медицински сестри, в детските заведения - 1 фелдшер и 30 сестри. Изключително нисък е процентът на обезпеченост на системата за оказване на долекарска помощ. В тази част документът пропуска още един важен факт - в селата училищата нямат свои медицински кадри и разчитат на джипитата. Те не са всеки ден на разположение, защото работят в по няколко населени места по график. Когато има пътуващи от съседни селища ученици, записани в друга лекарска практика, оказването на първа помощ е въпрос на добра воля. За проблема неведнъж е алармирал медиите Никола Колев, директор на училище "Константин Величков" в Паталеница. То е средищно, но възпитаниците му не пътуват до школския двор, заедно с личните си лекари, а заплащане за труда на този в Паталеница от делегирания бюджет не е предвидено. В 35% от училищата е осигурена жива охрана, в 70% - видеонаблюдение. Школските дворове са оградени и осветени. Въпреки това охраната е недостатъчно ефективна и скъпоструваща. На места за опазване живота и здравето на децата и на училищното имущество се разчита единствено на пропусквателен режим и дежурства на учители през междучасията.

 Сградите на детските заведения и училищата са публична общинска собственост. 90% от детските градини са санирани, при училищата процентът е значително по-малък. Действащият в момента принцип за  прием на деца е довел до неравномерно натоварване. Няколко училища в града работят на двусменен режим - ЕГ, МГ и Гимназия "Аксаков", ОУ "Проф. Иван Батаклиев", НУ "Отец Паисий"). Повече са другите, които не използват пълния си капацитет от учебни помещения. В единици е създадена подходяща архитектурна среда за деца със специални образователни потребности (ОУ "Любен Каравелов", ЕГ "Бертолд Брехт"). Спортната база за провеждане на обучението по физическо възпитание и спорт и за извънкласна спортна дейност е недостатъчна, а съществуващата е бедно оборудвана и неподдържана. Така желаните модерни средства - интерактивни дъски, мултимедии, компютри не се използват достатъчно пълноценно от всички учители и възпитатели.

 Според експерти решението на проблемите е в оптимизиране на училищната система с постепенно закриване на слетите класове и намаляване до неизбежния минимум на маломерните паралелки. Стратегията предвижда грижа за учениците от средищните училища с безплатен транспорт и полуинтернатен тип обучение. Тенденцията е да се инвестират повече средства в оптимизирана училищна мрежа, там, където са осигурени необходимите материални, организационни и кадрови условия за провеждане на качествено образование. Други маркирани задачи са общината да участва активно в разработването на държавния план-прием и да подпомага местния бизнес в и местните училища, така че да се разкрият паралелки и специалности според потребностите от квалифицирана работна ръка.

Източник: www.marica.bg