Щастливи деца, мотивирани и уверени в своите възможности. Такава цел обяви, че си поставя Министерството на образованието при представянето на новия стандарт за предучилищно образование. На пръв прочит стандартът изглежда като да се приема по-скоро положително. Играта става основно средство за придобиване на знания и умения. Въвежда се гъвкавост и се залагат ясни цели и резултати, като се оставя относителна свобода на учителите и директорите на детските градини по отношение на организацията, стратегията за работа, разпределението на учебното време, избора на познавателни книжки. Предлага се почасова и самостоятелна форма на обучение, дава се възможност в детските градини да се приемат деца и на 2 години, ако в населеното място, в което живеят, няма ясли. Чрез игри децата трябва да постигнат знания и умения в направленията „Български език и литература“, „Математика“, „Околен свят“, „Музика“, „Изобразително изкуство“, „Конструиране и технологии“ и „Физическа култура“. Очаква се това да ги подготви по-добре за първи клас и така децата да постигнат по-добри резултати в началното образование. Новост е и акцентът върху патриотичното възпитание и формирането на българска национална идентичност.

 Осигуряването на подходящи социални и образователни услуги за децата е един от най-големите проблеми за всеки родител. Съвременните майки и татковци често трябва да работят на поне две места, за да могат да осигурят бъдещето на децата си. Те имат нужда да знаят, че децата им са в сигурна и спокойна среда и че получават възможно най-доброто. А най-доброто е много разтегливо понятие. Всеки разбира най-доброто за детето си по доста различен начин. Постигането на общ стандарт с индивидуален подход не е лесна задача. И има нещо, което всеки родител не харесва - да му се втълпява, че нещо е задължително, че държавата ще гледа и възпита неговото дете по-добре от него самия. Родителите имат нужда от партньори в отглеждането и възпитанието на децата си, а не от цербери с чек листове, вторачени в постигането на държавни цели и резултати.

 Въвеждането на задължителната забавачка преди време изглеждаше като груб натиск на държавата за осигуряване на деца за държавни детски градини и като допълнителен данък за родителите. Налице са и сериозните противоречия, че децата са длъжни да ходят на детска градина, а местата в държавните не стигат. Наред с това условията за разкриване на частни детски градини не се облекчават. Добре е да се помисли за насърчаване на по-гъвкавите форми на предоставяне на обучителни и социални услуги в малките населени места на частен принцип или от неправителствени организации, доставчици на услуги. С настоящия стандарт очевидно се прави опит да се облекчи изпълнението на това изискване, като се въвеждат почасова и самостоятелна форма на обучение. Понастоящем почти 15% от децата в предучилищна възраст не са обхванати в детски градини, защото предпочитат услугите на баби и дядовци или жени за гледане на деца. Дали родителите ще бъдат доволни от новия стандарт, на този етап не зависи от това, което е разписано в него. То ще стане ясно тогава, когато в края на тази година ще започне неговото прилагане на практика. От доброто сътрудничество между МОН и общините, от мотивацията и подготовката на директорите и учителите. Щастливите деца имат щастливи родители. И щастливи учители.

 С новия стандарт след навършване на пет години, когато ходенето на детска градина е задължително по закон, родителите могат да изберат и самостоятелна форма на обучение вкъщи, но трябва да представят пред специална комисия програма за развитието на детето. В комисията задължително влиза и представител на службите за социално подпомагане. Това условие изглежда като въвеждане на нова бюрокрация и доколкото процедурата за реда как ще става това още не е разписана, добре е навреме да се помисли тя да бъде максимално облекчена и да се случва в по-голямата си част по електронен път.

Източник: www.trud.bg