Всеки ден се питаме: Отделяме ли достатъчно време на детето си? Дали сме добър пример за него? Умеем ли да казваме "Не", когато се налага? Дали не го задушаваме с постоянното си бдене? Да му дадем ли повече свобода? Ами ако го заболи?
Всяка от нас си е задавала тези въпроси и ще ги задава, защото щастието и здравето на децата е най-важно. Да бъдем майки е най-прекрасното и същевременно най-трудното нещо в живота ни. Дали ще съумеем да направим добри хора от тях?

Ето няколко съвета, които ще Ви направят уверени и успешни по трудния път на родителството.

Първото и най-важното нещо, което трябва да осъзнаем, че да бъдеш добър родител означава да се променяш, да израстваш заедно с детето си. Защото това е единствената професия, за която няма почивен ден и се учиш на всичко в движение, като най-добрия учил за това е детето.
Ако искаш да получиш – трябва да дадеш!

Ако искаме да имаме спокойно и усмихнато дете ще трябва да внимаваме, когато ни се иска да викаме, по-добре е да го кажем нежно и спокойно, така че детето да ни чуе, да ни разбере, и ще му се усмихваме всеки път, когато искаме да видим усмивката му.

Ще се държа така, както искам да се държи то.

Ако искаме да предпазим детето си от вреден навик ще трябва да опитаме самите ние да се освободм от него. Не можем да забраним нещо, което аз самите ние правим пред него.

Ако искаме детето да изразява свободно емоциите си, нека го насърчим да не ги игнорира, да се опитаме да не му казваме "Тихо", "Стига", "Не плачи", а вместо това да го насърчим да изразява себе си, а после ще назоваваме с думи емоциите, които изживява, за да го научим да познава света на чувствата си и да знае, че те са нормална част от неговата същност.

Ако искаме да имаме уверено дете вместо да казваме, "Ще правиш каквото ти кажа", "Ще ме слушаш".... и още куп такива изречения, ще го питаме: „Ти как би го направил? А искаш ли сега да го направим така, а следващия път ще е по твоя начин?” Така ще му покажем, че неговото мнение е важно за мен.

Ако искаме детето ни да не се чувства наранено и унижено, добре е да се  поставяме на негово място, и ще внимаваме какви думи използваме, за да съхраним достойнството му. Изречения от рода на: „Ти си глупав! Ти си лош! Нищо не става от теб! Аз не те обичам, когато се държиш така!" са много страшни, нека си представим някой да ни  говори по този начин?

Ако искаме да имаме дете, което може да губи, ще го побеждаваме понякога в игрите, в които играем. Така то ще разбере, че само, ако продължава да играе може да побеждава, а загубите правят победите по ценни.

Ако искаме да имаме дете, което знае как да се грижи за себе си, няма да прекаляваме с тичането след него. Няма да го насилваме да яде, пие, или пък да се облече. Ще се водим по неговите нужди. То няма да умре от глад, жажда, студ или слънце, но ще му бъде трудно да развие усещането да се грижи за себе си, ако някой постоянно прави всичко вместо него.

Ако искаме да имам дете, което може да взима решения, трябва да му даваме правото на избор и възможността да прави това, което иска, като разбира се предварително очертаваме границата, до която може да стигне. Пример: „Можеш да рисуваш по стената, но моля те, използвай само ето тази стена, това си е твоето място и на него можеш да правиш каквото искаш."

И най-важното - ако искаме да имаме дете, което познава любовта и е щастливо, трябва да му показваме как изглежда тя и какво е щастието! Как иначе детето ще се научи да обича, ако не вижда обичащите си се родители, как ще се научи да бъде щастливо, ако не вижда как родителите му сътворяват щастието си всеки ден? Затова вместо да се гневим се опитвам да се усмихваме повече, вместо да крещим се стараем да говорим за чувствата си, вместо да се сърдим, прегръщаме и целуваме - така ще покажем и дадем на детето най-доброто от себе си.

И накрая ще кажа, че знам, колко е трудно всичко това! Аз се уча всеки ден, и когато успявам съм много горда със себе си! Опитайте, и не спирайте, когато не успеете, напротив продължавайте. Тази промяна няма да стане за ден или два, но един ден ще разберете, че благодарение на детето си, сте станали други, такива каквито винаги сте искали да бъдете, защото сте пораснали заедно!

 Източник: www.damapika.net