През тази учебна година училищата с концентрация на уязвими групи са успели да увеличат чувствително процента на ученици, обхванати в обучение от разстояние в електронна среда. Над 61 % от училищата са включили от 76% до 100%. Други 31 % са обхванали  между половината и три четвърти от учениците си. И в двете категории това е увеличение с по 6% в сравнение с предходната година. На практика не останаха училища, в които под 10% от учениците да участват в дистанционно обучение.

 Това отчита изследване на център „Амалипе“ сред 150 училища от цялата страна от Мрежата на „Всеки ученик ще бъде отличник“, в която има общо 300 учебни заведения с концентрация на деца от малцинствата. По данни на МОН у нас 908 от общо 1834 общообразователни училища са с концентрация на уязвими групи. Към тях могат да се прибавят и 152 професионални гимназии от общо 378. Това означава, че близо половината от общообразователните и близо 40% от професионалните гимназии са с концентрация на ученици от уязвими групи.

 Проучването на „Амалипе“ е направено през юни 2021 г. по въпросника, по който бе извършено и два пъти преди това – в първата седмица на локдаун на училищата миналата пролет и в края на миналата учебна година. Постигнатото положително развитие е още по значимо с оглед и на по-големия процент обхванати в синхронни форми чрез електронни платформи. В началото на пандемията в този тип училища се ползваха активно Месинджър, Вайбър, Скайп.

 Въпреки постигнатия напредък обаче, сериозни проблеми остават в немалък брой училища. В 8% от анкетираните училища под 50% от учениците са участвали в обучение от разстояние. Те са с много висока концентрация на ученици без устройства. И в останалите училища част от учениците не са се включили в синхронните онлайн уроци. Това също са преди всичко ученици без устройства или интернет. Сривът на мотивацията е проблем почти навсякъде, но той е налице не само за учениците от уязмиви групи, пише в доклада на „Амалипе“.

 Натрупаният опит от страна на учители и ученици, както и засиленият натиск от регионалните управления и от МОН за използването на Microsoft Teams, платформата на Гугъл и други форми на синхронно обучение от разстояние, е довел до удвояване на процента на училищата, в които мнозинството от учениците са участвали в онлайн обучение. 31% от училищата са посочили, че почти всички от техните ученици са участвали в синхронно обучение от разстояние, а други 30% са успели да включат, но между 51 и 75% от своите възпитаници. 

 Двойно е намалял процентът на училищата, които не прилагат или почти не прилагат онлайн обучение – около 15%. Това са училищата с висока концентрация на ученици без устройства, при които на практика е почти невъзможно синхронното обучение от разстояние. Опити за организирането на онлайн обучение има и в някои от тях, като училищата са подсигурявали помещения с компютри и интернет връзка, в които работят 2 – 3 ученици. В повечето от тези случаи става дума за училища с относително невисок процент ученици без устройство или без подходяща домашна среда за участие в онлайн обучение. Разбира се, това е частично решение, което е на ръба на изискването за спазване на социална дистанция и противоепидемични мерки и то няма как да бъде масово.

 Резултатите показват, че е налице немалка група училища, в които синхронното обучение от разстояние в електронна среда е практически невъзможно, докато не се разреи въпросът с набавянето на голям брой устройства и с прокарването на интернет, като се добият и умения и мотивацията за работа с тях. За да са налични последните две, първите две трябва да са подсигурени като базисни условия, а в част от отдалечените села няма покритие на нито един от мобилните оператори или интернет връзката е толкова слаба, че не позволява осъществяването на обучение чрез онлайн платформи, пише в доклада. 

Основни проблеми 

 Липсата на подходящи устройства, затрудненията при поддържане на интереса от страна на учениците и преумората на учителите, са сред основните проблеми, които затрудняват обучението от разстояние в електронна среда според проучването от юни 2021 г. Лошата интернет връзка, неподходящата домашна среда за онлайн обучение, затруднената комуникация с родителите и липсата на дигитални компетенции у учениците също са проблеми, но в значително по-малка степен. Това, което не е проблем, според проучването, е компетенциите и техническата обезпеченост на учителите. Огромното мнозинство от тях са били подготвени и са се справили според директорите, попълнили анкетата.

 Над 28% от училищата са посочили, че мнозинството от техните ученици не разполагат с подходящи устройства. В това отношение се наблюдава дори леко влошаване на ситуацията спрямо проучването от преди една година, когато този процент е бил над 26 % Това влошаване има  логично обяснение с оглед на повишените критерии в разбирането за подходящо устройство. Ако преди година като такова се смяташе и наличието на телефон с интернет и възможност да се отваря messenger, сега директорите възприемат като подходящо устройство компютър, лаптоп или таблет, способни да поддържат комуникация в Microsoft Teams.

 Въпреки това влошаването по този показател буди тревога, тъй като междувременно правителството предостави средства от държавния бюджет за закупуване на мобилни компютри през октомври 2020 г. и бяха мобилизирани ресурсите на някои от националните програми. Училищата също проведоха свои кампании, а акцията на Център Амалипе „Стара техника за ново начало“  разпредели над 1000 устройства в повече от 90 училища, много от които участват в проучването. 

 Инвестицията на държавата за  разпределяне на 16 000 мобилни устройства не е довела до осезаем резултат на терен. Една от причините е, че средствата бяха разпределени на базата на брой ученици, а не спроед потребностите. Голяма част от училищата с концентрация на уязвими групи обаче са в села със сравнително малко ученици  и получиха незначителен брой компютри. Последното не важи за големите градски сегрегирани училища. Поради големия брой ученици, те получиха по-голям брой компютри, но в тях проблемът е много далече от разрешаване, тъй като концентрацията на ученици без устройства е изключително висока. Втората причина е, че лаптопите са с високи характеристики и  висока цена. Директорите се притесняват да ги дават за ползване у дома, а и на много места и родители отказват  да носят отговорност за скъпа техника.

 Аналогичен е принципът на разпределяне на мобилните компютри по проект „Равен достъп до училищно образование в условията на кризи“, който се реализира сега със средства от Европейския инструмент за борба с Ковид-19. Този проект не е засечен от проучването, тъй като мобилните конфигурации се предоставят понастоящем и ще бъдат използвани през следващата учебна година. Принципът за разпределяне на устройствата обаче е аналогичен с принципа, по който бяха закупени лаптопи със средства от държавния бюджет в края на 2020 г. Закупените лаптопи са с високи характеристики и се разпределят между всички училища на базата на броят ученици. Абсолютизирането на този принцип води до това, че в училища с ученици, които нямат нужда от устройства, се предоставят значително по-голям брой мобилни конфигурации за разлика от училищата с концентрация на ученици без каквото и да е устройство, в които необходимостта няма да бъде удовлетворена.

 Много от директорите, интервюирани чрез дълбочинни интервюта, са привърженици на намирането на балансиран подход между броя ученици и необходимостта от устройства за обучение от разстояние, отчитащ и двата фактора. Повечето от интервюираните директори изразяват притеснения от реакцията на родителските общности в така наречените елитни училища и от липсата на солидарност, съчетана със силните антиромски нагласи и предразсъдъци.

 Поддържането на интереса, мотивираността и ангажираността на учениците е посочено като сериозен проблем. Едва 13% от директорите смятат, че той се отнася само до 10% от учениците. Над една трета от анкетираните са посочили, че повече от половината им ученици губят интерес и мотивация при продължително обучение от разстояние. Дори и формално да участват, учениците често се разсейват, не полагат усилия и бързо губят навици за активно учене.

 В 43% от училище над половината от учителите са били подложени на допълнителен стрес и пренатовареност при работата си в домашна среда. Не е малък процентът на училищата, които са на обратното мнение и при които само отделни колеги са изпитвали дискомфорт – около 23%. 

Ролята на образователните медиатори 

 Проучването затвърждава огромната роля на образователните медиатори. Почти 84% от училищата са ги включвали активно  и едва 4% не са ползвали тяхната помощ. В малко над 12% от участвалите в анкетата училища не работи образователен медиатор. Тенденцията бе подобна и през юни 2020 г., като тогава 1/5 от училищата нямаха назначен  медиатор. Увеличението на процента училища с активно включен образователен медиатор се дължи на факта че през настоящата учебна година много училища назначиха такива със средствата за работа с уязвими групи по чл 52. а от Наредбата за финансирането и проект „Подкрепа за успех“ .

 Над 78% са били ангажирани с разнасяне на разпечатани материали по домовете на ученици без устройства. Близо 43% от директорите сочат, че медиаторите също така са оказвали консултации по поставените задачи. Над 52% са оказвали техническо съдействие на ученици и родители с ниски дигитални компетенции.

 Увеличаване на отпадналите от училище, включително и поради ранни бракове и загуба на мотивация, както и загубата на ценни социални умения и умения за обучение, са част от негативните последици от обучението от разстояние в електронна среда през изминаващата учебна година. Увеличеното отпадане от училище е особено видимо в средна степен, както и географски в някои от регионите като Сливен и Ямбол. Но предпоставки за него са налице и в много други училища. 

 Авторите на изследването правят заключението, че обучението от разстояние през предходната и настоящата учебна година на практика поставят под въпрос постигнатото по механизма за обхват в периода 2017 – 2019 г. Реинтегрираните с големи усилия ученици лесно намират обратен изход от училище при неприсъствено обучение, а крехкото взаимодействие с останалите институции на много места е изчезнало напълно. „За съжаление междуинституционалните екипи за обхват не припознаха темата за привличане на всички ученици по време на дистанционното обучение. Повсеместно е мнението че продължителното обучение от разстояние в електронна среда е довело до загубата на трудно формираните умения за учене и множество други ценни социални умения”, се казва още в доклада.

Източник: www.marica.bg