Просветният министър Красимир Вълчев спря новите учебници по история за десети клас, в които за първи път трябваше да се говори по определен начин за времето на социализма. Това стана след сигнали от учители и университетски преподаватели, възмутени как периодът на социализма не е бил осъден достатъчно, а за някои от деянията на Тодор Живков, като например Възродителния процес, се е говорило прекалено меко.

 Според министър Вълчев издателствата имат около 5 месеца да преправят учебниците си, като това по никакъв начин няма да повлияе на началото на учебната година. Ако издателите не изпълнят препоръките да осъдят особено остро комунизма, министърът има право сам да спре учебниците.  Тъй като учениците си купуват само учебните пособия, които не се доставят безплатно, седмица или две забавяне няма да бъде фатална, посочи министърът. Това са първите помагала, с които учениците ще учат по нови учебни програми, а може и да им се наложи да държат матури догодина. Споровете за тях се разразиха още при предлагането на самите програми, когато част от историците посочиха, че Османското иго (робство, присъствие, а най-добре многоточие, поради липса на съгласие) и периодът на социализма са представени прекалено едностранчиво. За петте века османска власт у нас историческата част бе доста смекчена, а в частта за социализма за първи път бе въведено понятието тоталитарен режим лагери и дори съпоставка с хитлеризма, като в същото време изчезнаха някои от положителните елементи на тази част от историята ни.

 Според историци и издатели спирането е основно заради два учебника, издадени от сродните издателства „Анубис“ и „Булвест“, които са под обща шапка. В единия от тях автор е свързаната с БСП проф. Искра Баева, но след разговор на „Стандарт“ с издателите се оказа, че не тя е автор на текстовете за този период, защото е писала за времето след 10 ноември 1989 година. Една от авторките – Румяна Маринова – Христиди, директно посочи пред „Стандарт“, че сред препоръките от МОН е имало задача да „осъдят“ Възродителния процес. „Написали сме достатъчно за него, но от нас явно се иска още по-категорична интерпретация“, заяви тя. Друга препоръка била свързана с посочването на броя на осъдените от Народния съд без съд и присъда. „След като те са били осъдени без съд и присъда, ясно е, че по този въпрос няма статистика. В допълнението, което направих към учебника, написах, че бройката, посочвана от историците, варира от 7000 до 30 000, и поставихме задача на учениците да разсъждават защо има разминаване между данните“, посочи Румяна Христиди.

„Ако МОН е недоволен от авторските колективи, нека да свика други, но по възможност от професионалисти

 Ако не го задоволяват специалистите от Софийския университет, да потърси откъде да бъдат намерени, но не и журналисти и неспециалисти да натискат министерството какво да пише в учебника“, заяви тя. В същата посока се изказаха и други историци, като акад. Георги Марков посочи, че е крайно време политолозите да си гледат политологията, а не да се правят на компетентни историци.

 Коментарите визират основно факта, че в дъното на натиска учебниците да бъдат по-остро осъждащи периода на социализма, отколкото е било досега, стои проф. Евелина Келбечева от Американския университет, която обаче е археолог и неспециалист в тази сфера. Въпреки това в последните месеци тя е основният човек в обученията на учители по история, която трябва да им разяснява новата визия на МОН. Самите учители споделиха, че не са забелязали нещо притеснително в спрените учебници, което най-вероятно говори за политически натиск. Сред критикуваните уж от преподаватели фрази са например „Живков се грижел за благосъстоянието на българския народ, затова хората пренебрегнали темата за гражданските си права“.

Източник: www.standartnews.com