Силен туристически сезон с 30% ръст на летовниците, вещаят прогнозите за лято 2016. Хотелиерите са в екстаз от броя на предварителните резервации, но малцина си дават сметка дали родните курорти са в състояние да отговорят адекватно на търсенето. Проблемите с липсата на кадри, инфраструктурата и качеството на обслужване, които висят от години, сега отново са на дневен ред.

 Повече от една петилетка е ясно, че обучените туристически кадри бягат масово в чужбина, а щом тръгне сезонът, настава истерия за търсене на квалифициран персонал за морето. Хотелиери от години бият тревога и търсят помощ от държавата. Работодателите недоволстват, че кандидатите за работа просто не стават. Работниците пък не са съгласни да бачкат за мизерни заплати. Проблемът се тръби от години в медиите и всички се въртят в един омагьосан кръг, като си прехвърлят топката един на друг. За никого не е тайна, че повечето келнери и бармани работят за 300-400 лева по морските курорти. За администраторите на рецепция заплатите стигат максимум до 600-700 лв. "Как искат да си намерят хора, които хем да са образовани и възпитани, хем да изглеждат добре и да говорят по 3-4 езика?! Да си зарежат семействата и да хукнат цяло лято на морето да гонят Михаля за 300 лева. С тези пари в Слънчев бряг дори не можеш да се изхраниш, пък ако ще - само банички да ядеш", гневят се работници и обясняват защо кадрите бягат в чужбина. Хотелиерите обаче не са съгласни и поддържат своята си версия. "Това, че заплатите са малки, е чиста лъжа. Плащаме добри пари в сравнение със средната работна заплата за страната. Ето, готвачите например, вземат двойно повече от средното.

 Но проблемът е другаде - в това, че няма разбиране и помощ от държавата. Сега новият образователен министър Меглена Кунева реши, че на простия туризъм не му трябват висши кадри и затова съкрати бройките във вузовете. А този туризъм дава 14% от брутния вътрешен продукт на държавата. Факт е, че нашите кадри бягат в Западна Европа, защото ги привличат с по-големи заплати. Но ние не можем да стигнем този стандарт и да им плащаме месечно по хиляди евра. Трябва ни помощ от държавата. Няма стратегия и план за образованието. Ето, в цяла Европа има т. нар. практика, а при нас, ако я има - тя е фиктивна. Всяка година излизат ученици от средните училища, а никой не се интересува къде и как стажуват", коментира Веселин Налбантов от Съюза на собствениците в Слънчев бряг.

 Проблемът с липсата на кадри е поставян много пъти открито и директно, но за решението му винаги се говори завоалирано. Истината е, че сред хотелиерите от години се върти една апокрифна идея, които самите те не смеят да споделят на глас. Браншът, или по-голямата част от него, смята, че средношколците от туристическите специалности трябва да бъдат задължени да практикуват през летните ваканции в морските курорти. Затова те обвиняват държавата, че не им помага. В нейно лице хотелиери и ресторантьори виждат регулатор, който може да вмени на завършващите да трупат стаж - безплатно или срещу символично заплащане. Така, от една страна, ще се реши проблемът с дефицита на кадри, а от друга страна, кадрите - искат или не, ще се обучат. В цялата тази схема не е ясно дали учениците и родителите им ще са съгласни. Програмите, по които работят бюрата по труда и по които работодателите могат да си наемат хора, никак не се харесват на заетите в туристическия бранш. Хотелиерите недоволстват, че хората, които им изпращат, имат квалификация само на хартия. "Тези програми, които уж са за облекчаване на бизнеса, са абсолютно кухи. Изпращат ни хора, които не стават дори за чистачки. Не може да съберат хора от гетото и да ги пращат при нас да обслужват туристи, а те да не знаят къде се намират. Въртят се едни големи пари, които уж се дават за обучение на кадри, а накрая излиза, че такива кадри просто няма", гневи се хотелиерът Налбантов. Колегите му от Слънчев бряг хвърлят и друго обвинение към държавата, че не привлича бесарабските българи, които биха могли да работят в туризма у нас. "Бесарабските българи в Молдова и Украйна са над 2 млн. души. Те са петимни да дойдат в България, но няма кой да им подаде ръка. А това са свестни, читави и образовани хора", твърдят хотелиери.

Ресторантьори: 30 лева надница не изкушава младите

 Близо 200 бармани, сервитьори и готвачи се търсят за заведенията в Благоевград. Гладът за кадри тази пролет е рекорден. Парадоксът е, че в Бюрото по труда списъкът с безработни млади хора е дълъг, но няма мераклии да застанат зад бара или да вземат таблите. "Дори с надници от 25-30 лева не можем да си намерим работници. А всеки ден им се полагат кафе, безалкохолно, храна, което струва поне 6-7 лева. И това е върху надницата. Някои младежи искат по 1000 лева заплата за 6 часа труд. Няма как да стане. За да даваме такива възнаграждения, трябва всички други браншове да увеличат заплатите, че да има повече клиенти при нас", обяснява Александър Мановски, които стопанисва механа в центъра на Благоевград. Според него причина за недостига на работна ръка са морските и зимните курорти, където се изкарват повече пари. Други пък предпочитат да отидат на студентски бригади.

Източник: www.standartnews.com