Според психолози в последните години агресията сред младите хора действително расте, като голяма част от нея се развихря в социалните мрежи. Нерядко конфликти, зародили се там, се пренасят в живота и завършват с юмручна разправа. Миналата година просветното министерство за първи път поиска да бъдат документирани всички случаи, при които е констатирана агресия от страна на ученици, родители или учители. МОН настоя статистиката да бъде в няколко раздела – агресия между деца, насилие от родители към ученици и на последно място - от деца и родители към учители. Събраните данни шокираха дори министерството – оказало се, че в 80% от училищата е регистриран някакъв случай на агресивно поведение. Констатираните случаи са повече от 4000, като водещи сред тях са именно физическите разправи. Общо в 1662 случая е имало физически сблъсъци, главно между ученици, а в 1603 става дума само за словесни закани и заплахи. Министерството е регистрирало и 500 случая на психически тормоз, както и 50 – на виртуален. Психолози обаче са на мнение, че в случая става дума по-скоро за липса на достатъчно данни за тормоз в интернет, от който децата най-малко се оплакват, но всъщност вече се случва изключително често.

 Другата тревожна констатация е свързана с това, че расте броят на побоите между ученици в по-малките селища, докато доскоро основна територия на насилието бяха столицата и големите градове. Една от причините това да се случва е копирането на модели от по-малките ученици, които усвояват това поведение от телевизията и интернет. А често и от родителите си – след като статистиката само за миналата година е отчела 310 случая, в които родители са посягали на учителите на своите деца заради проблемите им в училище. Просветното министерство е замислило кампания по проблемите на насилието с въвеждане на специални мерки, но все още не е ясно какво точно ще включва този пакет. Една от идеите е по-често в училище да влизат полицаи, чиято задача да бъде не толкова охрана, колкото да говорят на децата за реда и законността. Друга опция е в училище да започне кампания с любими на децата спортни и музикални звезди, които да им говорят против агресията и дрогата. Не е ясно дали това в крайна сметка ще има положителни последици, но междувременно директорите на някои училища по своя инициатива започнаха създаване на „Етични кодекси“, в които учениците сами трябва да запишат какво не бива да правят. Включително в нета – сфера, в която детското поведение трудно може да се проследи, но пък крие много рискове и изкушения. В 51 СОУ например има такъв кодекс за поведението на децата в интернет, като учениците сами се подписват под обещания като „Няма да качвам нищо злепоставящо за свои съученици и учители в социалната мрежа“, „Няма да отговарям на писма и съобщения, изпратени от непознати“, „Винаги ще съобщавам на родителите си за такива писма“. Директорът на училището Асен Александров посочва, че е заимствал идеята за такъв кодекс от американски училища, които също са го въвели. 

 Училищните психолози пък обръщат специално внимание на това какви са признаците, че детето ни е обект на насилие, като публикуват наръчници за това как да разпознаем симптомите. Има наръчници и за нещо, в което повечето родители отказват да повярват – как да разпознаем, че детето ни е насилник. Според изследванията с нарастването на възрастта намалява броят на децата, които споделят, че са били свидетели на насилие. Едно изследване на УНИЦЕФ сочи, че по данни на самите деца във всеки клас има средно двама ученици, които са жертви на насилие, и три деца, които упражняват агресия върху съучениците си. Средно 25% от запитаните са посочили, че са били жертви на насилие, а всяко десето дете си признава, че самото то упражнява тормоз над по-слабите под някаква форма.

 Сред признаците, че детето е жертва на тормоз, се посочват не само изолацията от останалите и отказът да ходи на училище. Често тези деца имат и соматични оплаквания – тоест боли ги глава или стомах и симптомите се повтарят все по-често. Ако детето ви е напълно здраво, но внезапно оплакванията за болки зачестяват, добре е да се обърнете не само към лекар, но и към психолог. Има и много ситуации, в които жертвите се озлобяват и на свой ред се превръщат в агресори за някого – например за още по-слаби или по-малки от тях деца. В дългосрочен план се развива повишен риск тези деца един ден да се превърнат в хора, изпадащи в депресии, тревожност или други емоционални разстройства, както и да бъде влошена способността им да общуват с останалите. По-висок е рискът и такива хора на свой ред да се превърнат в насилници спрямо собствените си деца.

 Част от училищните психолози като Иван Игов, които работят именно с деца, твърдят, че една от причините за бума на детската агресия са и големите паралелки, както и училищата мастодонти, в които учат деца от първи до 12. клас. Като правило на такива места малчуганите се чувстват по-претоварени емоционално и случаите на агресивно поведение са по-често срещани. Затова и от дълго време психолози и родители водят битка за разделяне на прогимназиите от гимназиите, като се използват съществуващите в София изоставени училищни сгради, както и за въвеждането само на едносменен режим в училище, което ще разтовари децата. Създават се и мобилни групи психолози, които да работят именно с такива случаи на детско насилие в различни части на страната, ако директорите подадат сигнал за подобни проблеми. Все още не се знае доколко ефективни ще бъдат мерките, които се предлагат и от психолози, и от институции. Във всеки случай ясно е, че следващата година МОН отново ще брои случаите на насилие. И дано числото е далеч по-малко.

Източник: www.jivotatdnes.bg