Започва писането на учебници по турски, ромски, арменски и иврит, след като МОН обяви процедура за оценяване и подбор на проекти за учебни комплекти по майчин език. Деца от малцинствата вече ще могат да учат в училище майчиния си език, ако пожелаят, като това ще става по 2 часа седмично под формата на СИП, ЗИП или факултативни форми. След като в министерството вече са готови с учебни програми по езиците на най-големите общности, сега се пристъпва към създаването на учебници по тях.

 Търсят се автори или творчески колективи, които да заложат учебните програми в конкретно съдържание в учебник и учебна тетрадка по всеки език за всеки клас от 1. до 7. Децата, които ще започнат да учат обаче, не е задължително да са в първи клас. Затова програмите и съответно учебниците ще са за първа и всяка следваща година. Така желаещите могат да започнат от началото, независимо в кой клас учат в момента. Реално новите учебници ще влязат училищата и ще се ползват от учебната 2019/2020 г. Проектите могат да бъдат за печатно издание или за печатно издание и електронен учебник. Авторите имат една година за разработването им - до 21 февруари 2019 г. Подадените документи ще бъдат отворени на открито заседание в Националния център по информация и документация. Издателствата, които предложат проекти, трябва да имат готовност да поемат разходите по разпространяването след това и доставката до училищата.

 И досега различни документи позволяваха принципно изучаването на майчин език в клас, но на практика нямаше инструменти, чрез които това да стане. Възможността залегна в новия закон, в резултат на което се пристъпи към създаването на учебни програми по четирите езика с обхват 7 г. за всеки от тях, а сега - и към разработване на учебници по турски, ромски, арменски и иврит. По този начин ще се гарантира единен подход и съизмеримост на знанията на децата, които изучават майчин език. Структурирането в програми и учебници пък ще улесни учителите.

 Преподаватели от Пловдивския университет са писали програмата по турски, техни колеги от други вузове съставили по ромски и арменски, за иврит помогнал екипът на 134. СУ „Димчо Дебелянов” в София, където единствено у нас се преподава този език. Не е ясно обаче дали същите екипи ще направят и следващата стъпка - с разработване на учебници, и дали издателствата ще имат сметка да ги издадат, тъй като няма как да спечелят от големи тиражи. Към момента не е ясно и дали най-големите малцинствени общности изобщо ще проявят желание да учат майчин език. Най-голям е интересът сред арменците, но анкета на „Марица” сред турски и ромски семейства показа, че те предпочитат децата им да учат в клас не майчиния език, а английски.

 Към момента нямаме авторски колективи, които да напишат учебници по турски, ромски, арменски или иврит, коментираха от издателство „Просвета”, чиито учебници се ползват най-масово в българските училища. Оттам засега не се ангажираха с категоричен отговор дали ще участват в обявените процедури за оценяване и одобряване на такива учебници. „Зависи дали ще намерим подходящи авторски колективи, които да подготвят учебници, които, от една страна, да съответстват на изискванията, а от друга - да са на нивото на другите учебници на „Просвета”, отговори на питане на „Марица” говорителят на издателството Ваня Георгиева.

 Освен със създаването на учебници, от МОН очакват проблеми и с осигуряването на подготвени учители. Дори в Кърджали преподавателите по турски в последните години са се стопили от стотина до не повече от 30. Изучаването на майчин език в клас няма да е обвързано с получаване на сертификат за ниво A1, А2, B1, B2 и нагоре. Това е възможност, която се дава на тези общности, за да запазят своя език и култура.

Източник: www.marica.bg