Отлагане на матурите в 12-ти клас с 10 дни, а на изпита в 7-ми клас – с четири. Това ще предложи образователното министерство, ако извънредното положение у нас бъде удължено и присъствените занятия бъдат възстановени на 14-ти май, съобщи ресорният министър Красимир Вълчев. Държавните зрелостни изпити бяха планирани за 20-ти и 22-ри май. Ако бъдат отложени, матурата по български език и литература ще се проведе на 30-ти май, а тази по математика на 1-ви юни.

 Така ще имаме 8-9 учебни дни, в които да се приключи учебната година на 12-ти клас, заяви Вълчев. Той обясни, че висшите училища също са заявили, че няма проблем кандидатстудентските кампаниите да се изтеглят с няколко дни. Така и учениците ще са получили дипломите си за завършено средно образование. Просветният министър допълни, че води разговори с колегите си от страните членки на ЕС. „Вероятно във всички страни ще има отместване на приемните кампании във всички висши училища.”, обясни Вълчев. Той изрази готовност ако в някоя страна не се удължат сроковете за прием, дипломите на дванадесетокласниците да бъдат издадени по-рано, да се говори със съответните вузове. „Няма да имаме проблем да приключим нормално учебната година при този вариант”, подчерта образователният министър. Той обясни, че висшите училища са били подготвени за стартирането на електронно обучение. „При тях, както в професионалните гимназии, проблемът е с практическото обучение.”,заяви Вълчев и даде например със студентите по медицина, за които клиничната практика е най-трудна да се случи в електронна среда.

 Просветното министерство ще предложени и изпитите след 7-ми клас, които служат за вход в гимназия,  да бъдат отложени с по четири дни. В момента националното външно оценяване е планирано за 9-ти и 11-ти юни. От МОН ще предложат тестът на седмокласниците по български език и литература да се проведе на 13-ти, а по математика на 15-ти юни.

 Националното външно оценяване след 4-ти клас също може да бъде преместено малко. Най-вероятно изпитът по български език и литература ще е на 29-ти май, а по математика на 30-ти май, посочи Вълчев.

 Според просветния министър няма пречка външните оценяване след 4-ти и 10-ти клас да се проведат. Вълчев подчерта, че за една малка част от учените то е свързано и с кандидатстване. Изпитът след 4-ти клас е важен за тези, които искат да учат в математически гимназии, а след 10-ти клас за учениците от обединените училища. „Едно такова външно оценяване е още по-необходимо в условия, че сме се отказали от единната организация на учебния процес. Никой няма да е санкциониран при ниска оценка, нито едно дете няма да отпадне”, каза още Вълчев и допълни, че изпитите  по-скоро служат за обратна връзка на училищата.

 Окончателните предложения за промяната в датите ще бъдат уточнени следващата седмица след като бъдат обсъдено със социалните партньори. Засега обаче те остават. „Ако изпаднем в невъзможност да проведем външното оценяване, то ще отпадне. Големият ни проблем е, външното оценяване след 7-и клас и държавните зрелостни изпити, тъй като са свързани с кандидатстване. При тази ситуация и възстановяване на присъствените занятия на 14-ти май няма пречка те да не се проведат.”, коментира министърът. Той подчерта, че външното оценяване е при еднакви условия и дава съпоставими оценки.

Ако приемаме след 7-ми клас на база резултатите от вътрешното оценяване, много хора ще останат с чувство на несправедливост, смята Вълчев. Отпадането на матурите пък би затруднило вузовете при подбора на кандидат-студенти, тъй като ¾ от вузовете приемат с оценките от тях. „Ако нямаме държавни зрелостни изпити, означава, че или не трябва да имаме надеждни оценки, или, че висшите училища трябва да организират приемни кампании.”, посочи министърът.

В изпитите обаче няма да бъде включен целият материал, заложен в моделите на националното външно оценяване и държавните зрелостни изпити, а само изучен от всички по време на дистанционното обучени. За целта ще бъде направено контролно замерване преди да наближат изпитите и обявяват кои теми и раздели от учебния материал отпадат. „Няма да е проблем да включим само материала от първия срок, но няма да е честно спрямо тези, които са учили. От миналата седмица всички училища стартираха с преподаването на нови знания. Вероятно ще бъде включен и част от материала от втория срок. Няма да има такъв, който не е изучен”, обясни Вълчев. От МОН ще се съобразят с най-изостаналите училища.

Засегнати от удължаването на извънредното положение ще бъда само националните кръгове на състезанията, които няма да могат да се проведат. „Това не е фатално. Проблемът е, че част от тях участват в балообразуването за кандидатстване. Затова най-вероятно ще предложим да се вземат резултатите от областните кръгове при кандидатстването.”, каза просветният министър.

Вълчев обясни, че със стартиране на обучението в електронна среда няма как да се създаде единна организация на това обучение, както при присъствената форма с класно-урочната система. „Имаме различно съотношение между синхронно и несинхронно обучение, между обучението, което се осъществява във виртуални класни стаи, и това, което се осъществява чрез даването на задачи, разработването на проекти, включително усвояването на нов материал.”, каза Вълчев. Той допълни, че още преди старта на дистанционното обучение е имало различия на взетия дотук материал, тъй като няма единно разпределени на темите в годината. Причината за това са били грипните ваканции, които бяха с различна продължителност. Това ще доведе и до провеждането на различен брой часове при различните класове и училища след възстановяване на присъственото обучение.  „Отказвайки се от единната организация, ние няма да имаме и единно отучване след възстановяване на присъствените занятия. Това, което трябва да се случи в края на учебната година, е това, което не се е случило по време на дистанционната форма на обучение.”, каза Вълчев. Учителите по музика и изобразително изкуство ще трябва да си вземат часовете, ако не са. Ще се провеждат дейности по интереси. В професионалните гимназии част от практическото обучение ще остане след вдигането на карантината. „Може би няма да се вземе на 100%, но има минимални резултатите, които трябва да се усвоят.”, обясни министърът.

Ако направим учебни дни няколко съботи или няколко дни през юни за учениците до 6-ти клас, те няма да бъдат със задължителна програма, уточни той. Това не означавало, че всички учители ще работят или, че ще има единна програма. Дейностите за преодоляване на обучителните затруднения също са вариант за наваксване. Всяка година в тях се включват между 30 000 и 60 000 деца, които не са учили през учебната година, те отучват юни и юли.  

От МОН обсъждали и какво да се случи с неучебните дни от 13-ти до 20-ти май. По утвърдения график преди началото на учебната година дните от 13-ти до 16-ти април са част от пролетната ваканция, заедно с великденските почивни дни от 17-ти до 20-ти. „От една страна, предвид натоварването, което се е получило на учениците и учителите, а от друга – децата да не остават без занимания, обсъждаме тези дни да бъдат използвани за занимания по интереси, консултации, психологическа подкрепа, при намален режим до 2-3 часа”, посочи Вълчев. Той допълни, че причина за това предложение са и по-добрите мерки за карантина, защото от щаба са посочили, че стартът на електронното обучение е допринесло за по-доброто спазване на мерките от учениците. Тези занимания обаче няма да бъдат задължителни,а само ще насочат децата към нещо, което да им е интересно.

 Децата от предучилищните групи също ще трябва да наваксат материала. При тях не е подходящо провеждането на онлайн обучение, тъй като основен метод е играта, а тя няма как да се провежда онлайн.

Детските градини също може да работят повече през лятото, родителите ще имат по-малко отпуски и ще имат нужда да бъдат организирани занимания ,посочи министърът. Той обясни, че в момента служителите в детските градини са платен отпуск, който скоро може да се изчерпа. Затова ще се обсъди възможността една част от работещите в детските градини да бъдат използвани в системата на социалните грижи за носене на храна по домовете или в системата на здравеопазването.

 Образователният министър посочи, че 11% от децата не са включени в дистанционно обучение, но за тях също се полагат усилия. „Това не означава, че те не са включени в обучение. С тях работят медиатори, учителите, дори помощен персонал. 2/3 от тях използват различни интернет приключение и помощни материали.”, уточни министърът. От останалите 90% пък някои са включени частично чрез електронни платформи. Според Вълчев все още имало училища, които трябва да подобрят начина си на работа, тъй като в един и същи клас се ползвали различни платформи, което затруднявало учениците, някои учители не се съобразявали при поставянето на задачи особено при децата след 4-ти клас, които работят с повече на брой педагози. „Виждаме едно подобряване на организацията, въпреки че то не може да се случи веднага във всеки един клас.”, каза той.

Източник: www.monitor.bg