За пореден път, по инициатива на „Обединените патриоти“, започва един дебат, който е нито нов, нито забравен. Дебатът е относно отнемане на „Клас прослужено време“, добавка, традиционно утвърдила се в българското трудово право. Синдикатите в България запазиха добавката за професионален опит на българските учители, въпреки старанието на министър Дянков да я отнеме. Този път разграничаването на учителите от държавните служители помогна да се спаси една, безспорно добра и извоювана във времето, придобивка за все по-отъняващия джоб на просветните деятели. В момента сме изправени пред поредния парадокс. Вместо работодателите да инициират подобна отмяна, то това се прави от участници в правителството, т.е. правителството се изявява като работодателска организация или най-малкото като неин рупор и проводник на такива абсурдни щения. Това, че българското правителство апробира в публичното пространство идеята за премахване на клас прослужено време, доказва, че то губи баланса на своето управление, отдалечава се от суверена  и се поляризира като върховен работодател.

 С поред експертите на КТ „Подкрепа“, добавката за прослужено време на унизително смешните заплати на българите, е почти единственият начин да се води неравна борба с инфлацията и обедняването. Българските работодатели пък неубедително, но много настойчиво се мъчат да докажат, че заплащането на клас прослужено време дискриминира младите специалисти. Те, естествено знаят, но  удобно забравят за много други добавки – европейски практики, които биха могли да приложат и да стимулират младите хора да останат и работят тук, в България.

 В образователна система работят близо 100 000 учители и директори. Средната възраст е най-високата в Европа, поради което 35% от доходите на 75% от учителите и директорите се дължи на клас прослужено време. Засега инициаторите за отнемане на добавката за придобития трудов стаж и професионален опит някак са забравили, че този клас визира натрупания с годините опит, т.е. това е финансов израз на признанието за дългите години, отдадени на работното място от работниците и служителите, за мъдростта на опита им, за приноса им към културата, икономиката и просперитета на държавата и обществото.

 Обещания за други добавки, вместо за прослужено време, означава и доверие към почтеността и коректността на работодателите. Доверие, което те биха получили, ако и когато покажат зрялост в своето развитие. Засега, според Синдикат „Образование“, поради трудната еволюция  в съзнанието на обществото ни да приеме значимостта на учителския труд или поради унизително ниския стандарт и покупателна способност на българския учител – извън всякакви европейски стандарти за овъзмездяване на труда му, не е настъпил моментът за смяна на философията на клас прослужено време с други, реципрочни добавки, по усмотрение на работодателите.

 Премахването на добавката за придобития трудов стаж и професионален опит ще се отрази най-осезаемо върху квалифицираните „работещи бедни“ – българските учители. Тези намерения за отнемане на отвоювано право категорично генерират точно в тази система най-голямо социално напрежение. Прокламираното от месеци увеличение на заплатите на педагогическите специалисти би се обезличило при премахване на добавката за професионален опит. То би убило още повече желанието на учителите да останат в образователната система и би улеснило решението им да я напуснат.

 Синдикат „Образование“ категорично заявява, че при подобно антисоциално и ненавременно решение за отнемане на добавката за придобития трудов стаж и професионален опит, ще взриви колегията и ще форсира готовността за стачка на хилядите българските учители и директори!

Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“  

19.07.2017,  гр. София