Синдикат „Образование“ за пореден път констатира, че ежедневно сме свидетели на скандалния факт, че ситуацията в образователните институции е трагична и училището трайно се превръща в  инкубатор за генериране на агресия и липса на толерантност.

 Нарастващата агресията между деца и между ученици е проекция на агресията в обществото ни. Вековната  българска традиция повелява семейството да възпитава в толерантност своите деца, да изгражда ценностната система на почит и уважение, на търпение и смиреност, на дълг и съпричастност. Днес тази традиция, за съжаление, сякаш е анахронизъм, излишна задача, завещана ни от предците. Днешните родители би трябвало задължително да възпитават в толерантност, уважение, дълг и социална чувствителност и да не оставят отговорността и задължението за това на българското училище. Ролята на училището е да образова и възпитава чрез уроците и учебните дисциплини, чрез цялата учебна и училищна среда, а учителите формират граждани чрез знанието и професионализма си. Нереалистично е да се вменяват задължения и очаквания от обществото образователните институции да отглеждат, възпитават и едновременно с това да заместват всички дефицити за децата и учениците.

 Забързаният ритъм на живота, растящата агресия в нашето общество, липсата на време и ефективна работа от различни институции с проблемите на деня, отсъствието на ефективни лостове за противодействие на асоциалното поведение и бруталната агресия, дават горчиви плодове вече и в средищата на духовно и ментално израстване на младите хора – училището. Безнаказаността, неработещите стратегии за възпиране на противообществените прояви, безразличието на всички, когато не са засегнати пряко техните интереси, чувството за безотговорност и прехвърлянето ѝ върху превитата от вменени тежести фигура на българския учител, превръщат училищата в арена на агресия и невиждана арогантност. Безсилието ни да се справим с този проблем е онази хранителна среда, която дава възможност на злото да расте.

 Случаят в 52 ОУ – София, където дете е изритано жестоко от друго дете и е последвала смърт, макар и официално да не е посочена връзка с това действие, простреляният ученик от ЕГ „Иван Вазов“ - гр. Пловдив, са само последните примери, показващи тревожната тенденция, че ще се множат, че агресията сред децата и учениците расте, а криминалната хроника ще се пълни с подобни статистики, ако не се предприемат драконовски мерки към всички фактори, подтикващи и възпитаващи в агресия и бандитизъм. И тук основаната роля и задача е на семейството, на родителите, които имат задължението и отговорността да отгледат достойни  и истински човеци.

 Синдикат „Образование“ призовава българските родители да престанат с кампанията срещу учителите и директора от 52 ОУ - София, защото вината за трагичния инцидент категорично не е на педагогическия персонал. С тези действия само влошават и задълбочават ситуацията на разнобой и взаимни обвинения и докато страните са в окопна война, агресията продължава да вилнее и взема своите жертви. Фронтовата линия би трябвало да бъде всички срещу апатията, насилието във всичките му форми, девиантното поведение и противообществените прояви. Пакетът от мерки за превенция на агресията в образователните институции МОН трябва да изработи и съгласува с тези, които са на огневата линия - учители, директори и техните организации, без прибързани, написани на коляно мерки, но и без ненужно бавене – в рамките на месец е оптимален срок. Ако МОН за пореден път реши само да изработи и разпространи за изпълнение стратегия за действие, без да покани за това синдикатите като представителни организации на работещите в системата на образованието, то опитът им ще бъде обречен. Категорично в тази, така наречена, стратегия, трябва да присъстват задължения и отговорности към родителите за доброто възпитание на техните деца. Задълженията да включват и указания за добро родителство, както и наказания за лошо възпитание на ученика. За тази мярка МОН трябва да поиска политическо решение и съдействие от цялото правителство.

 Важна стимулираща мярка, която Синдикат „Образование“ предлага от години, е оценка „Възпитание“. Тази оценка я има по различен начин в много образователни системи и тя трябва да бъде прилагана при формиране на бала след основно образование, както и при кандидатстване във ВУЗ. Крайно време е при агресивни действия между ученици, при рецидивиращи прояви на агресивен ученик, да се отстранява от училище, а отговорността за продължаване на образованието да се поема изцяло от родителите. Категорично да отпадне тази отговорност от ръководството на училището и регионалното управление по образование.

 Наложително е да се анализират обективно и преосмислят многобройните участия в комисии на българските учители, задължения, вменени от новия закон, защото в голяма степен те практически са неприложими и не работят. Педагогическите специалисти имат нужда и трябва да получат достатъчно време, за да образоват и възпитават със знанията си, с личността си и с  действията си, а не с отчети и комисии.

Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“  

11.04.2017,  гр. София