Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ направи анализ на образователната система след влизане в сила на новия Закон за предучилищното и училищно образование.

 Първият извод, който се налага, е този, че българското образование е недофинансирано с 3.18% от и без това ниския БВП на България. Поне 500 милиона лева повече трябва да се заложат в новия бюджет за образование през 2017 година, като поне още толкова трябва да се добавят и през 2018 г. Без тези средства МОН ще бъде без вина виновен за липсата на реални реформи в системата. Централизираният прием за първи клас би помогнал много на системата, ако МОН поеме тази отговорност, но смелото решение ще има нужда от подкрепата на цялото българско общество. При преминаването към едносменен режим на организация МОН ще има нужда от подкрепата на Правителството и на Министерство на финансите, защото за учениците от 560 училища, трябва да се намерят класни стаи, за да спрат порочната практика за двусменни занятия. Това е смела реформа, свързана със строежа на стотици нови учебни сгради.

 Прегледът на резултатите от средното образование води до констатации не за действителна, а за функционална неграмотност на ученици и студенти. Българските ученици трудно правят връзка между наученото и обективната реалност, поради продължаващата порочна ориентация на средното образование към класно урочната система. При формирането на новите образователни политики, съпътстващи новия образователен закон, безспорно това ще се променя, но бавно. Във висшето образование обаче проблемите са много по-дълбоки, в следствие на които десетки хиляди млади хора избират да продължат образование си във висши учебни заведения в Европа и света.

Нивото на учениците от ромски произход става все по-определящ фактор и образователните критерии се приравняват към него. Тази порочна тенденция вече трайно води към „опростяването“ на училищното образование при прилагане на новият закон; пример за това е задължителното преминаване в по-горен клас при началното образование. Катастрофалният правопис и крайно ограничените изразни средства на ученици и студенти, са резултат според синдиката, не на дефицити в образователната система, а на липса на връзка между съвременното българско общество и представеното в училището и университета. Безброй са примерите на хора, поставени в центъра на обществените медии, които са с огромни дефицити в стила на говорене, в моделите на поведение и в демонстрацията на изкривени духовни ценности. Така българският ученик и българският студент трудно възприемат парадигмата на образователния идеал, представен в училище. Този идеал се оказва лесно оборим от забогателия тарикат, който е извън закона и над християнските духовни ценности.

 Друга констатация е, че детските градини традиционно не достигат, а повечето от половината ученици учат в една пета от учебните заведения. Борбата за детските градини и детските ясли в някои градове прилича на откровена гражданска война с надхитряне и надцакване на родителите, желаещи да запишат своите деца в съответното обществено заведение. А най-важни за основните компоненти в образованието, социализация, и възпитанието са годините преди училище, защото тук се коренят неуспехите в интеграцията на ромските деца.

 За „радост“ на желаещите да получат висше образование, предлаганите места във ВУЗ-овете са над 70 хиляди и двукратно надвишават потенциалните кандидат-студенти. Финансирането на образованието в България е образно казано „строеж на къща без основи”. И ако трябва да коментираме философията на остарелия делегиран бюджет в средното и професионално образование, то трябва да заключим, че парите, които следват ученика, са оскъдно малко. Парите трябва да „следват” и учителя, и директора, и спецификата на учебното заведение, и особеностите на географското разположение. Професионалното образование се нуждае от недвусмислена и незабавна реформа, която да не означава закриване на професионални училища, а да води до изграждане на тясна връзка на изучаваните професии с пазара на труда, като се постави акцент върху увеличаването на часовете за практически знания при всяка от професиите. Финансовият стандарт трябва да осигурява условия за тези практически занятия.

 Основния извод, който се налага, е че колкото по-добър е социалният диалог в системата, колкото повече МОН и Правителството се вслушват в предложенията на синдикатите, толкова по-бързо и по-добре ще се случи реформата.

Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“  

16.08.2016,  гр. София 

Текстът е редактиран от екипа на УЧИТЕЛИ БГ.