Учениците вече могат да учат не само християнско православие или ислям в избираеми и факултативни форми, а и по-обща дисциплина - „Религия”. За разлика от другите две програми, тази бяга от навлизането в конкретни догми на дадено вероизповедание, като вместо това е насочена по-познавателно. В часовете на учениците, които са я предпочели, те например няма да се кръстят и да произнасят „Отче наш”, нито пък ще изучават намаз, а ще учат благонравие, история и основни учения на религиите, храмова култура, свещени места и личности. Макар този поглед да отговаря в по-голяма степен на общата нагласа за светски характер на образованието, се оказва, че родителите не я избират. Това стана ясно на конференция „Религия и образование - история, традиции, съвременни тенденции”, организирана от Пловдивския университет и МОН. На нея бяха представени новите програми по религия, които са в действие от тази учебна година.

 През миналата само 1% от учениците у нас са избрали да учат религия в избираема или факултативна форма, като около 8000 са в групи по православно християнство, а 2300 - по ислям. Най-много деца изучават своята вяра в начален курс, а в цялата страна такива групи има само в 4 гимназии, каза Коста Костов, главен експерт в дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование” в МОН.

 Предизвикателството пред нас е ниският процент на децата, които изучават в момента религия, но не бива също да допуснем боричкане между различни вери, предупреди Коста Костов. Това до голяма степен зависи и от родителите. Експертът подчерта още, че трябва да се търси не просто повишаване на броя на децата в тези факултативни форми, а обща нравствена полза от това обучение и вписването му в целия образователен процес. Според сега действащата нормативна база религия може да се изучава от 1. до 12. клас, което не прави незаконни подобни форми в детските градини, но те не са под контрола на МОН.

 Независимо коя от трите програми са избрали учениците - "Християнство - православие", "Ислям" или "Религия", за тях в момента все още няма учебници. Ще са готови за началото на следващата учебна година, след като от тази влязоха в сила новите програми по религия. В момента се ползват помагала, които се одобряват само от учителя. Когато въведем учебници, ще има по-голяма степен на експертиза, тъй като те ще се одобряват от министъра и от комисии, в чийто състав ще има представители на богословските факултети и на вероизповеданията, каза главният експерт в МОН Коста Костов. Тогава учебниците по религия до 7. клас ще станат и безплатни.

 След като вероучението влезе като СИП в училищата още през учебната 1997-1998 г., едва сега има разписани програми. Те са създадени с участието на представители от факултети по богословие и на различните вероизповедания. А новият момент е именно възможността да се учи не православие или ислям, а религия - встрани от догмите, в познавателен аспект, който дава обща религиозна грамотност, а не потъва в дебрите на една вяра. Специалистите наричат тази форма неконфесионална. Общата цел на трите програми е уважение към религиозното, което да помогне за ценностната ориентация, уважение към светския характер на държавата, етническа толерантност.

 „Много е важно да не се налагат готови модели на поведение, а да се показва значимостта на религията и духовната култура. Иначе такова обучение ще противоречи на Конституцията, която изисква разделяне на светската и държавната власт, и на Закона за предучилищното и училищното образование, който пък разписва светския характер на подготовката в учебните заведения”, подчерта Костов.

Философи и историци ще водят часовете

 Заедно с въвеждането на новите програми от тази учебна година се разширява и периметърът на учителите, които имат право да преподават религия. Преди се изискваше те да са богослови или начални учители, които са минали допълнителен курс за правоспособност. Занапред часовете ще могат да водят също историци и философи, които също са получили допълнителна квалификация. Обучението за тази правоспособност става по-сериозно - първите групи учители преди години минаваха едноседмичен курс на подготовка, сега тя ще е в рамките на 1 година с хорариум 300 часа. Още през декември предстои да стартира такова обучение на 60 начални учители. Разноските ще бъдат покрити от МОН по двугодишен проект за квалификация на педагогически специалисти.

Православие, ислям или просто „Религия”

 Програмата „Християнско православие” в момента предполага залагане на основни познания в начален курс - за нравствени послания в Стария и Новия завет, Христос, Богородица и други светии. Търси се и навлизане в личния свят на детето с теми за хармонията в природата и отношенията между хората с цел създаване на емоционална грамотност. В прогимназията се въвежда също обучение за храма, богослуженията, 10-те Божи заповеди, Символа на вярата. Вече се говори за православие, римокатолицизъм и протестантство.

 Редом с християнството се споменават също юдаизмът и ислямът. В гимназията учениците се запознават с по-философски понятия и християнски мироглед, гради се умение за запазване на духовна стабилност в съвременния свят. Дават се исторически примери като спасяването на евреите, дискутира се и отношението на Църквата към съвременни проблеми. По сходна схема, но със съответните специфики, е и програмата за исляма.

 За сравнение - тъй наречената неконфесионална програма „Религия” предполага по-светско, плуралистично и интегрирано обучение. Религиите се разглеждат като морални традиции, а догматиката се преподава само като историческо знание. Балансирано се представят различни вери, като в начален курс акцентът е върху благонравие. В 5. клас се учи история на религиите, в 6. - храмова култура, в 7. - свещени места и личности, в 8. - свещени текстове, в 9. - по-разширена история на религиите. От 10. до 12. клас акцентът е върху религиозна етика, антропология и естетика.

Източник: www.marica.bg