Една чудесна инициатива си пробива път - зрелостници загърбват суетата, неуместното разточителство и излишната показност в деня на абитуриентския бал. Кампанията „С тениска на бала“ увлича все повече младежи. В нея има нещо завладяващо и симпатично: отказвайки се от скъпите тоалети, учениците даряват пари за благородни каузи. Те помагат на връстници без родители да продължат образованието си. Срещу своето дарение получават фланелка.
Има и друго предложение - да вземат и свидетелство за зряло поведение.
Ако още завършващи преосмислят традицията да се появяват неузнаваеми на бала си, тя лека-полека ще отиде в историята.
Впрочем, връщайки се към историята, не попаднахме на факти, които разкриват как зрелостниците са отбелязвали завършването си в царска България. Затова пък има изобилие от разкази за развитието на традицията в социалистическа България.
Баловете през 60-те били скромни, бихме казали дори - аскетични, в сравнение с последвалите празненства. Изнасяли се серенади пред домовете на любимите учители, които пък канели питомците си у дома и ги черпели. Без алкохол! През 70-те, когато социалистическият българин се позамогнал, започва събирането на цялата рода, стекла се да изпрати наконтения абитуриент. За псевдоценностите, поникнали у нас в този период, разказва чудесният български филм „Вилна зона“. Сюжетът се върти около новобранска вечер, но спокойно можеше да бъде и абитуриентска. Суета, трапеза, наздравици!
През 80-те на мода излизат ламето, парфюмите от „Кореком“, може да се пие, да се пуши. Зер, зрели са вече нашите деца... Преходът трудно може да бъде описан. За него би паснала основната идея на американския филм „Вечно млад“, в който героят на Мел Гибсън е замразен през 30-те и се събужда през 90-те. Представете си, че замразен по царско време българин отвори очи и се озове в разгара на абитуриентска вечер през 90-те или в началото на XXI век. Той ще бъде изумен, зашеметен, ошашавен от викове, клаксони, лъскавина, разголена плът, силикон и ботокс!
Има и друг разкошен филм - „Балът“ на Еторе Скола. Без диалог. Той разказва за промените във френското общество от 30-те до 80-те. При български вариант на филма в основата на сюжета спокойно може да стоят баловете на нашите зрелостници. Те са предизвикателно отражение на обществото и неговите нрави.
Затова е похвално участието в инициативата „С тениска на бала“. Това е едновременно протест и солидарност. Протест срещу фалша, солидарност с неравностойните. Добър пример. Ако стане заразителен, ако българските абитуриентски балове се култивират, това ще е знак, че преходът е свършил, а реформата в образованието - завършена.
Източник: www.presa.bg