Седмокласниците се представят отчайващо слабо на националното външно оценяване по математика. От 100 възможни точки средният им успех е едва 33.6 точки. По старата скала това отговаря на оценка 3.60, въпреки че сега резултатът остава само в точки. По български език и литература резултатите им едва успяват да минат 50-процентната бариера - 53 точки от 100 възможни, равнозначно на добър 4.30.

 Това е равносметката от тазгодишното национално външно оценяване в края на 7-и клас, на което се явиха над 55 хиляди седмокласници. Випускът е първият, който учи от пети клас по изцяло нови учебни програми, съответно и учебници, които са с олекотено съдържание, по-практически ориентирани и целящи усвояване на умения. Парадоксът е, че сред най-трудните задачи за младежите са били именно тези, измерващи умения, което показва, че поне засега реформата в училищното образование не дава очакваните резултати.

 "Ясно е, че този випуск не е много по-различен от миналата година. Системата не е започнала да работи по различен начин. Новите учебни програми не са довели до драматични разлики в резултатите", коментира просветният министър Красимир Вълчев. Според него проблемите са ясни и се дължат както на вътрешни, така и на външни обстоятелства - например, че днешното поколение е много различно и трудно се привлича вниманието му. По думите му тепърва ще се възлагат анализи на училищно и регионално ниво, но изводът на МОН е, че трябва да прави "повече от същото", т.е. повече методическа подкрепа на РУО-тата, повече квалификации за учителите, повече мотивирани преподаватели.

 За влошаването на резултатите има два обективни фактора. За първи път тази година изпитът в края на 7-и клас беше върху съдържанието, изучавано в целия прогимназиален етап (5-7 клас), а не само от седми клас. Единствено по литература МОН направи компромис и остави само произведения от седми клас (през 2019/2020 ще се добавят и тези от 6-и клас, а през 2020/2021 г. - тези от пети клас). От МОН използваха този факт, за да подчертаят неколкократно, че не е коректно резултатите да се сравняват с предходни години, защото форматът на изпита е различен. "Има различно разпределение на задачите, както и нов тип задачи, насочени към измерване на функционалната грамотност и придобитите умения. Самите задачи също са с различна тежест и носят различен брой точки", коментира просветният зам.-министър Таня Михайлова. Другата новост е, че изпитът е единен, а не в два модула, по-трудният от които бе по желание и се използваше за прием в гимназиите. Според Михайлова новият формат е довел до увеличаване на броя на учениците, които са работили по всички задачи. Данните действително показват значително по-малко ученици, които не са работили върху въпросите с отворен отговор - по български език броят им е намалял спрямо 2018 г. с 8500 деца, а по математика - с около 3500.

 "Представянето по математика традиционно е по-слабо, този предмет е по-голямо предизвикателство за учениците", коментира зам.-министър Михайлова. "Да, резултат от 33 точки по математика е тревожен", добави тя. Данните показват, че успеваемостта по математика на задачите с отворен отговор е едва 19.2%, а на тези със затворен - 49.9%. "Миналите години при около 50 хил. ученици във втория модул участваха 30 хиляди. Средния им резултат изчислявахме спрямо тези 30 хиляди. Тази година обаче процентът на успеваемост на затворените и отворените отговори се изчислява спрямо всички ученици. Това води до по-нисък процент на постижимост на отворените въпроси", бе коментарът на Евгения Костадинова от МОН. По български постиженията на двата вида въпроси са близки - 44.3% постижимост при отворените задачи и 57.9% при затворените.

 Колко е успеваемостта за всички въпроси, МОН не каза. Т.г. оттам не посочиха и колко са слабите оценки с мотива, че от няколко години се работи с точки и за гимназия може да се кандидатства и с двойка. След приемането на новия училищен закон, изместващ края на основното образование в края на седми, а не в края на осми клас, вече всички седмокласници кандидатстват за гимназия. Балът им се формира от точките, получени на двата изпита, и от оценките от свидетелството за основно образование, които всяка гимназия избира сама. Така максималният бал е 500 т. По същата логика - защото точките не се преобразували в оценки - 33-те точки по математика бяха представени като оценки в диапазона "средни-добри", а 53-те точки средно по български - в диапазона "добри-много добри".

 На целия този фон министерството обяви резултатите за по-добри по определени показатели, по които можело да се търсят съпоставки. Младежите, изкарали 100 точки по български т.г., са 16, докато миналата година са били 3-ма. Учениците със 100 т. по математика пък са се увеличили от 68 през 2018 г. на 141 през 2019 г. Положителни са и данните за учениците с 0 точки - по БЕЛ намаляват от 127 на 107, а по математика - от 174 на 109. Учениците с 0 т. на отворените въпроси по български намаляват от 11 583 на 3081, а тези с 0 т. на отворените отговори по математика - от 20 924 на 17 501 души.

 София, Смолян и Перник, следвани от Варна и Габрово, са в челната петица на градовете, чиито ученици са се справили най-добре с изпита по български със среден резултат от около 60 т. Най-зле по този предмет са се представили младежите от Шумен, Сливен и Ямбол. По математика лидер е София (около 45 т.), следвана от Варна, Смолян, Бургас и Русе, а в дъното на класацията са Монтана, Шумен и Видин. Някои региони са се представили по-добре по български, като Перник например, но доста по-зле по математика или обратното. "Това е обект на изследване на регионите и допълнителните им характеристики. Ще изискваме анализ от тях, за да видим как влияе средата", коментираха от МОН.

 По български език седмокласниците са се справили най-добре с намирането на информация в текст, с лексикологията и с разпознаването на факти от художествен текст. За сметка на това са ги затруднили граматиката, синтактичната синонимия и тълкуването на текст - основно умение, с което би следвало да завърши основно образование всеки ученик. На преразказа на непознат текст средният брой точки е 20 т. от 35 възможни. По математика сред лесните за учениците задачи са били тези за намиране на корен на уравнение, решение на неравенство, прилагане на заучен алгоритъм и формули за съкратено умножение. Сред най-трудните задачи пък са били тези, свързани с вероятност на случайно събитие (нов тип), с еднакви триъгълници - т.г. тук има най-ниска постижимост, с моделиране на числови изрази, с разчитане на данни и задачите с практическо приложение на наученото - нещо, на което трябваше да се наблегне според новата учебна програма. "Трябва да се работи върху умението за решаване на задачи. Това става с решаване на задачи", коментира зам.-министър Михайлова.

 Лидер по среден успех по БЕЛ е МГ "Акад. К. Попов" в Пловдив (90.8 т.), следвана от СМГ (90.13 т.), МГ "П. Берон" във Варна (89.9 т.), частно основно училище "Св. София" в столицата (89.7 т.) и МГ "Гео Милев" в Стара Загора (89.4 т.). В Топ 10 са още МГ "Акад. Иван Ценов" във Враца, Първа частна математическа гимназия в София, ПМГ "Акад. С. Корольов" в Благоевград, математическата гимназия в Ловеч и 145-о ОУ "Симеон Радев" в София. Първенците по математика са МГ "П. Берон" във Варна (96.13 т.), СМГ (94.9 т.), МГ "Акад. К. Попов" в Пловдив (94.2 т.), МГ "Баба Тонка" в Русе (92.6 т.), МГ "Н. Обрешков" в Бургас (91.66) и др.

Източник: www.segabg.com