Българинът вече може да ползва държавна субсидия за допълнително обучение или магистратура на всеки десет години. Това предвижда стратегията за висше образование, предложена от МОН, която все още очаква обществено обсъждане.

 Причината е във факта, че на хората все по-често се налага преквалификация или дори смяна на професията, за което и просветният министър Красимир Вълчев алармира многократно. Все по-често на младите хора ще се налага да работят с изкуствен интелект, а значителна част от сегашните професии ще изчезнат, както например в миналото е изчезнала професията "машинописка".

 Идеята е университетите, които все по-често не могат да си намерят студенти от България, да заложат на чужденци, които да учат дистанционно или редовно. Както и на хора в по-напреднала възраст, които имат нужда от нови знания. В момента един от техните съществени проблеми е свързан с това, че те искат обновяване на познанията си, но трябва да заплащат това от джоба си, освен ако разходите не покрие работодателят. Ако държавата финансира преквалификацията им, тя ще спечели по-качествени кадри и плюсове за икономиката ни, смятат авторите на стратегията.

 Oбучението в степен бакалавър за някои професионални направления пък може да се намали от 4 на 3 години. Тази законодателна възможност е предложена както за редовно, така и за дистанционно обучение, като идеята е продължителността за дадено професионално направление да е еднаква за всички висши училища в страната. Просветният министър Красимир Вълчев неотдавна поясни, че някои от ректорите сами настояли за тази промяна, защото се чудят с какви часове да запълнят четиригодишната бакалавърска степен, а в същото време са им нужни повече часове в магистърска. Сега те ще могат да провеждат тригодишни бакалавърски обучения, а след това да разширят магистратурите. В тази връзка е предвидено и да се осигури държавно субсидиране на редовно, дистанционно и задочно обучение в степен „магистър“ с продължителност от 2 години, ако то надгражда 3-годишно обучение в степен „бакалавър“ в същото професионално направление. "В България, от начина, по който са разделени, едва ли не се създава впечатление, че магистратура е някакво второ качество образование и истинското образование е бакалавърското. Студентите подхождат много по-несериозно към магистратурите, отколкото към бакалавърската си степен. Идеята е да се обърне всичко това“, обясни зам.-образователният министър Петър Николов. Някои от ректорите обаче коментираха, че при тях идват бакалаври от "съмнителни" университети и факултети, които след това искат да надграждат магистърска степен, без да имат необходимите познания.

 Сред другите промени в Стратегията е дефинирането на университетите на изследователски, образователни и професионални с ясно очертана специфика. От МОН припомнят, че с промени в Закона за висшето образование
през 2016 г. бяха регламентирани изследователски университети. Това обаче бе направено чисто формално, като не бяха утвърдени правила по какъв начин ще се избират едните и другите, тъй като липсва единен критерий. Сега се предлага това да бъде направено въз основа на обективни критерии - като броя на публикациите в реферирани и индексирани издания (вкл. патенти), нормиран спрямо броя преподаватели. "Изследователско висше училище може да е това, в което всички професионални направления обучават магистри и поне 75% от действащите студенти се обучават в изследователски професионални направления", дават за пример в стратегията от МОН. Това обаче на практика е доста сложно, като се има предвид как трудно се отпускат пари за изследвания и колко от студентите имат достъп до тях. Да не говорим за това, колко от субсидиите отиват за псевдонаучни изследвания. Отделно от това ще има и само образователни висши училища, които обучават бакалаври и магистри и в които научните изследвания са пренебрежимо малко.

Източник: www.standartnews.com