Втора разделителна линия се очерта между просветното министерство и ректорите на университети. След като възроптаха срещу намерението да се ореже приемът, ректорите са "бламирали" служебния просветен министър проф. Николай Денков и за предложените от него актуализирани правила за заемане на академични длъжности. Официалната версия е, че при липсващ парламент е неуместно да се подготвят законодателни промени. Това е станало на Съвета на ректорите, който се проведе в четвъртък в МГУ, научи "Сега" от свои източници. Моментът обаче съвсем не е основният проблем, става ясно от обясненията по темата.

 Един от приоритетите на проф. Денков бе до края на служебния си мандат да разработи актуализирани промени в закона за развитие на академичния състав, който да бъде готов за приемане от следващото редовно правителство и съответно новия парламент. Идеята му е кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академични длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" да отговарят на минимални национални изисквания - например брой научни статии, брой ръководени проекти и т.н. В момента няма общи изисквания на национално ниво и всеки университет сам определя правилата за провеждането на конкурсите, което доведе в последните 3-4 г. до петорно увеличение на броя на доцентите и двоен скок в броя на професорите. Последният пример е от миналата седмица, когато се разбра, че дъщерята на декана на факултета по обществено здраве в МУ-София е на път да стане доцент при него на едва 26 г.

 Работата по промените в закона за академичния състав е почти на финалната права. На последния Съвет на ректорите обаче шефовете на вузове са били категорично против темата дори да се обсъжда, затова всички са гласували единодушно законът за момента да не се пипа. "В момента нямаме парламент, нямаме нормално работещи комисии и министри. Затова сме против на този етап да се обсъждат каквито и да е законодателни промени", коментира шефът на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев. Според него такива инициативи трябва да се дискутират в по-широк формат, когато има редовно правителство. По думите на проф. Тотев законът за академичния състав е добре направен и позволява за доценти и професори да се избират достойни хора. Корекции обаче все пак са нужни в някои отношения - например относно спазването на правилата. "Там, където се установят нарушения, да се понесе отговорността, но не да се твърди, че университетите масово нарушават изискванията", коментира той.

 Ректорът на Стопанската академия доц. Иван Марчевски също е на мнение, че моментът сега не е удачен за законотворчество. Той призна, че МОН е пратило на университетите система от наукометрични критерии за заемане на академични длъжности, но те изобщо не са били разглеждани по същество. Неговото мнение е, че е добре да има някакъв регламент, който да ориентира висшите училища, но не и държавата да налага в детайли на всеки университет как да избира професорите си. Според него всеки вуз трябва да има свободата да реши какви правила да избере. Ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков пък е на мнение, че общи наукометрични показатели трябва да има.

 Въвеждането на минимални национални изисквания бе една от постановките в проекта за промени в закона за академичния състав, предложен от бившето ръководство на МОН в лицето на министър Тодор Танев. Въпросният проект бе приет на първо четене заедно с други 2 проекта на ПФ и "Атака", които също предлагаха затягане на производството на доценти и професори, но с други методи. След дълъг застой текстовете започнаха да се гледат и на второ четене, но поради оставката на кабинета "Борисов 2" така и не бяха доведени докрай.

Източник: www.segabg.com