Около 26% от българските ученици изобщо не четат книги или четат книги много рядко, показва проучване на Институтът за изследвания в образованието.

 Четивната грамотност е комплексен феномен, който предполага комбинирането на различни когнитивни умения и компетентности. В академичната литература четенето често се разглежда като индикатор за „културен капитал“. То допринася за емоционалното и интелектуално израстване на младите хора; развива тяхното въображението; стимулира любознателността им; формира техните интереси; допринася за социализацията им и в крайна сметка има определяща роля за духовното им формиране като личности. Четенето е не само източник на естетически и емоционални преживявания, то е и средство за ежедневно получаване на знания. Четивната грамотност се свързва със способността да се учи по всички учебни дисциплини, включително по математика. Според някои изследователи различията в честотата и характера на четенето могат до голяма степен да обяснят разликите в постиженията на учениците според техния пол и социално-икономическия статус. Може да се каже, че четивната грамотност е основа за успеха на личността във всяка една област.

 Проучванията показват, че равнището на четивната грамотност е много точен и надежден показател за бъдещото икономическо и социално благосъстояние на отделния човек и на общността, а нивото на грамотносттае ключово за оценката на човешкия капитал. Ниските равнища на грамотност водят доограничени възможности за заетост, бедност, неравенство, ограничено гражданскоучастие. Поради това по-доброто разбиране на факторите, които допринасят за постигането на по-висока четивна грамотност, е важно условие за провеждането на ефективни образователни политики и практики. Създаването на мотивация за четене е от изключително значение за постигане на високо ниво на четивна грамотност. Когато учениците са мотивирани, те четат повече и ангажирано, което от своя страна развива лексиката и умението зачетенес разбиране. Ангажираността с четенето се смята за изключително важен фактор за по-добри постижения, тъй като стимулира учениците сами да търсят разнообразни възможности за учене. Налице са емпирични доказателства, че тази ангажираност може да компенсира влияниетонанеблагоприятната социално-икономическа семейна среда върху постиженията на учениците.

 Изборът да четем или не, как и какво да четем е изцяло личен избор. Още повече, че живеем във време, когато възможностите за четене непрекъснато се увеличават. Наред с традиционната книга вече съществува и електронната. Всички те представят словото по различен начин и формират множество различни вкусове у читателите.

 Разликата в четивната грамотност на учениците, които четат редовно художествена литература, и тези, които никога не четат подобна литература, се равнява на почти двугодишно обучение в училище. Съществено е и „изпреварването“ на младите хора, които четат поне няколко пъти седмично документална литература – от гледна точка на уменията за четене те са по-напреднали с равностойността на едногодишно обучение от съучениците си, които никога не четат документални текстове. От друга страна, колкото по-рядко учениците четат комикси и вестници, толкова по-високи са техните резултати по четене в PISA. Що се отнася до четенето на списания, данните не показват ясно изразена връзка между честотата на четене на списания и средния резултат на учениците.

 Около 26% от българските ученици са посочили, че изобщо не четат книги или четат книги много рядко. Както може да се предположи, техният среден резултат по четене в PISA 2018 е сравнително нисък – 386 точки (при 420 точки среден резултат на българските ученици, или изоставане по четене, равняващо се на 1 година обучение в училище спрямо средното ниво). Близо 28% са учениците, които са посочили, че изобщо не четат за удоволствие. Техният среден резултат е 396 точки, докато учениците, които четат за удоволствие повече от 2 часа на ден например, имат резултат 457 точки (11% от учениците). Следователно, колкото повече учениците четат за удоволствие, толкова по-високи са техните резултати. Впрочем, делът на учениците в държавите от ОИСР, които са посочили, че не четат за удоволствие, е почти два пъти по-висок – 42%.

Източник: www.novini.bg