В края на тази учебна година завършва първият випуск, чиито знания и умения ще бъдат оценявани по новите учебни програми, въведени след приемането на училищния закон през 2016 г. Както и досега, за да получат диплома за средно образование, всички зрелостници трябва да положат успешно два задължителни изпита. Примерните тестове вече са публикувани и в тях се забелязва общ стремеж въпросите да излязат от формалното, да станат по-разчупени, да тестват повече умения, отколкото наизустени факти. Най-важната матура, разбира се, е задължителната за всички зрелостници - по български език и литература. По този повод публикуваме гледната точка към изпита на дългогодишен учител по български език и литература в гимназиален етап.

 В новия формат на матурата има няколко нови неща, които правят впечатление. Първото е повечето задачи с отворен отговор, което е едно добро начало за обръщане на посоката от повече фактология към повече знания и умения. Все пак остава по-голям броят на задачите от затворен тип, което е малко разочароващо - очаквахме по-смела стъпка напред в посока да се оценяват повече изказвания със собствени думи, отколкото да се огражда вече дадено твърдение, което може и да налучкаш или пък да отгатнеш напосоки по метода на изключването. Все пак типовите задачи от затворен тип по литература изглеждат обещаващи - от малкото, което е дадено, личи опит за бягство от зазубрянето на излишна информация и желание да се покрият базови знания и разбиране за текста. Остава да видим дали тези задачи няма да са единици.

 От друга страна, задачите с отворен отговор по български език изглеждат доста странно - не виждам какъв е смисълът да препишеш на ръка вярната от две дадени думи, а в същото време липсват типовите задачи по граматика от Модул 2 на предишната матура, които бяха много добри като формат.

 Друга фрапираща липса е задачите с редактиране на текст. Те са много полезни, защото създават умение да се вглеждаш критично в текста и да забелязваш грешки, докато се опитваш да избягаш от смисъла, който отвлича вниманието. Това е основа за много важното умение да редактираме собствените си текстове - едно от нещата, които ни правят грамотни. Надявам се нивото на сложност на задачите по български да бъде по-високо, защото иначе се дава сигнал на учениците, че можеш да минеш и като си полуграмотен, което не е целта със сигурност.

 Липсва и писането на резюме, което според мен е голям пропуск - упражненията в писането му създава умения за извличане на информация от текст и организирането ѝ в нова по-кратка форма, което развива общата интелигентност на човека. Надявам се просто да е пропуск. За сметка на това се появяват едни стандартизирани текстове в обема на обхващания от матурата материал, което не знам какво друго може да е освен заявлението от 9-и клас (надявам се нямат предвид и делово писмо!) - тук остава една голяма въпросителна.

 Най-много промени има в частта „Четене с разбиране“ - новото тук е добавянето на нов тип източници на информация като диаграми, таблици, схеми и подобни към предишните два текста от различни сфери на общуване. Личи си завоят към подобряване на функционалната грамотност на учениците. Целта тук е да се провери дали могат да вадят информация от различни по вид източници и да я съпоставят, като много добро впечатление ми правят задачите с отворен отговор - учениците трябва да могат със свои думи да представят собствено съждение като отговор на конкретен въпрос.

 Тези умения станаха много важни от около десетина години с масовото навлизане на графичните начини за представяне на статистическа информация в медиите и интернет и са базово умение за съвременния човек. Единственият проблем е, че това никъде не се учи специално в училище, още по-малко по български език (където всъщност му е мястото) и ако учителите не наблегнат последната година на подобни задачи с такъв фокус, учениците трябва да разчитат на случайни знания от вкъщи или много да са внимавали по география и икономика например, където се срещат повече диаграми. Това е интересно предизвикателство и за двете страни.

 Последният модул за писане на текст изглежда без промяна, макар че се промъква плахо изискването за сравнение между литературни текстове. Някак си не е категорично заявено в условието на задачата, макар че е много по-адекватно да се направи в есе или интерпретативно съчинение, отколкото в краткия обем от 4-5 изречения в новите две задачи по литература за сравнение на идеи в познат и непознат литературен текст. Не е възможно адекватно човек да си изкаже мисълта и да сравни идеи в толкова малък обем - надявам се правещите матурата да са малко по-толерантни към учениците, за които подобен тип размисли по дефиниция представляват трудност (не защото са глупави, а защото се изисква много абстрактно мислене). При есето от така зададената задача дори не се разбира трябва ли да бъдат включени по някакъв начин литературните произведения, т.е. литературно есе, или е напълно свободно, т.е. есе по гражданска тема. Това е важно уточнение, което се надявам министерството да даде навреме.

Но най-важният въпрос за този модул остава дали ще бъдат променени критериите за оценяване

 За мен е необходимо, и то в посока по-високо да се оценява смисълът и логическата структура на текста, отколкото някои формални критерии, които ще са спазени, ако детето няма някакви увреждания и има основно образование. Досегашната система за оценяване създаваше прецеденти точки все пак да се получат заради покриването на технически критерии по създаването на текст, а смисълът да е съвсем безумен и неадекватен на темата. Това със сигурност трябва да бъде изчистено в следващата матура, ако искаме да зададем едно по-високо ниво на разбиране и умения по български език и литература, които всеки грамотен и образован човек трябва да притежава.

Източник: www.segabg.com