Между 35 и 40 на сто от семействата на учениците у нас са със социален статус, който ги поставя в риск от бедност. Огромните различия в социалното положение водят до липсата на равен достъп до образование и този проблем изобщо не касае само децата от малцинствата. Данните изнесе Огнян Исаев от Тръст за социална алтернатива на онлайн дискусия „Всички в училище: От достъп към качество“, организирана от Сдружение „Образование България 2030“ като част от кампанията „Говорят практиците: Решения за образованието“.

 „Привидно в задължителната възраст за образование у нас са осигурени нужните ресурси на семействата ​- например безплатни учебници до 7. клас, разходи за транспорт на пътуващи ученици. Но има и невидими харчове, които системата не отчита, и именно те се оказват бариера за някои семейства до качественото обучение на децата им ​- казва Исаев. - Изискванията на МОН често не се постигат в клас и се прибягва към частни уроци. Много семейства обаче нямат такава възможност  - и по финансови, а и по географски причини. В този смисъл равният достъп до училище не е достатъчно условие за разгръщане на потенциала на всяко дете и за качественото му обучение.“

 Заключението съвпада с тенденцията, която очерта и последното изследване на PISA. Един от тревожните изводи в него, наред с ниската функционална грамотност и сериозни трудности при практическо прилагане на знанията, бе голямото социално разделение, което води до значителни разлики между резултатите в по-имотни и по-бедни семейства, между децата от големия град и малкото селище. 

 Според годишния доклад за образователната система у нас, през 2020 г. в училище са записани за първи път или са били върнати след отпадане 51 460 деца, което е намалило необхванатите от 8,47% на 4,73 на сто. Най-често учениците спират да посещават занятия заради заминаване в чужбина и променено местоживеене ​- процеси, които са много динамични в етномахалите. На този фон изглежда много малък делът на децата, които отпадат поради нежелание на родителите да ги пращат в клас, по здравни причини или заради ранни бракове, сочи анализът. Той отчита програмите, които помагат за задържането - „Заедно за всяко дете“, „Подкрепа за успех“, „Активно приобщаване“, „Училищен плод“ и „Училищно мляко“, като положителен фактор е и премахването на таксата за детска градина за подготваците. Въпреки това 2,9% от започналите учебната година напускат преждевременно. А в последните години делът на отпадналите се задържа трайно на 14% въпреки всички усилия в държавните политики. 

 Според Огнян Исаев Механизмът за обхват и задържане е много закъснял и му липсва елементът за реинтегриране. По тази причина след първата година много от върнатите деца отпадат пак. „Ако към детето се прилагат стандартните образователни подходи, то пак ще бъде загубено. Защото е с различни потребности, учебната среда му е нова, а трябва да се имат предвид и спецификите в семейството“, казва той. Според него, успоредно с усилията на учителите, трябва да има и механизми за социалните служби - за повишаване на капацитета на родителите. Голяма част от децата в риск участват в изхранването на семейството, а при онлайн обучение съвсем няма кой да ги подкрепя.

 Тръстът за социална алтернатива провежда обучения за учители - за знания и умения за работа с деца от малцинствата. Оттам обаче признават, че образователната система все още е консервативна в това отношение. В същото време приобщаващото образование ще е все повече на дневен ред ​-защото различията се задълбочават. За да се впише едно дете, за да бъде задържано в клас и да има възможност да напредва, трябва  първо да се отчетат майчиният език и културата на неговата общност, първичната социализация в нея и как това ще се отрази на вторичната - в детската градина и в училище, казва Исаев. Решението вижда в приветливи класни стаи и подготвени учители, които са готови да прилагат диференциран подход спрямо своите ученици. Когато едно дете се идентифицира с класната стая, когато то е „видяно“, чуто и разбрано от учителя, тогава се чувства прието. 

Министър Красимир Вълчев: Десегрегацията да е правило и между училищата!

 Социалните неравенства не касаят само малцинствата, съгласен е министърът на образованието Красимир Вълчев. Той очертава три ситуации, в които се стига до сегрегация. Най-масовият случай е, когато децата от дадена общност са локално мнозинство. Тогава те не могат да бъдат пратени в друго школо и съвсем естествено кварталното се превръща в сегрегирано. Тогава решението е в тъй нареченото разширяване на образователната среда - в това училище да влизат по-широк кръг специалисти и други общности, например през извънкласни форми, както и училището да има партньорски взаимоотношения с други учебни заведения.

 Друго решение, според Вълчев, е кметовете да имат програми за сегрегираните квартали. Съществува такава национална програма, която осигурява финансиране, но общините не се възползват. Според министъра е важно да се спре и вторичната сегрегация  - когато родители избягват дадено учебно заведение заради убеждението, че понеже там има деца от малцинствата, качеството на обучение ще е ниско. Работа на кметовете и на директорите е да ги убедят, че може да е полезна интеркултурната среда, а и да я създадат, казва Вълчев. Сега законът казва, че между паралелките десегрегацията е задължителна. Моето мнение е, че така трябва да е и между училищата, добавя той. По отношение на социалните неравенства действащите политики търсят решения чрез средства за транспорт и предоставяне на устройства. Често обаче проблемът не е само социален, а и социално-културен.

 Всички училища с преобладаващ брой ученици от малцинствата задължително да имат образователен медиатор. Това е едно от предложенията за промяна в политиките по пътя към осигуряване на равен достъп до образование. Според Златина Памукова, която е един от училищните медиатори, е належаща и промяна в нормативната уредба за социалните надбавки - да се върне предишното положение при 5 отсъствия помощите да се спират за месец, а не за година, защото по-строгата мярка има обратен ефект. 

 Специалистите в сектора настояват и за сериозен анализ на Механизма за обхващане и задържане в училище, като фокусът падне върху политики как да се предотвратява повторно отпадане, след като в резултат на дейностите по него ученици вече са били записани за първи път или върнати в класните стаи. Според тях за работата по задържане е необходимо да се осигури и допълнителен финансов ресурс. Парите обаче не са най-важното, а осигуряването на подкрепяща среда за семейството, казва Росен Богомилов, зам.-директор на учебно заведение с деца от уязвими групи и самият той представител на тяхната етническа общност.

Източник: www.marica.bg