Очакваното атестиране на директорите и учителите, което би трябвало да отсее добрите преподаватели и да доведе до ръст в заплатите им, се отлага за след 4 г. Това става ясно от проекта на държавен образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, който бе представен вчера. Според проекта директорите и учителите ще бъдат атестирани на всеки 4 г. дали дейността им съответства на професионалния им профил и на изискванията за изпълнение на длъжността (и на управленската им компетентност - за директорите). Оценката ще става по 25 критерия, всеки от който ще носи по максимум 2 точки - например планира ли нови методи на обучение и дейности за обща и допълнителна подкрепа, предлага ли мерки за подобряване на образователните резултати на децата и др.

 Въпросните атестации обаче ще се извършват за първи път през учебната 2020/2021 г., съобщи просветният зам.-министър Диян Стаматов. По думите му дотогава ще се събира доказателствена информация в портфолиото на учителите, което ще помага на атестирането. Според проекта занапред всеки преподавател трябва да има свое професионално портфолио, което да съдържа документи, доказващи активното му участие в образователния процес, професионалното му усъвършенстване и кариерно развитие, постиженията на учениците му и т.н. Не е ясно защо разпоредбата се отлага за след 4 г., при положение че и сега много учители могат да представят документи за квалификация. По тази логика чак за 2020 г. е оставено и бъдещото повишаване на заплатите на учителите - според стандарта крайната оценка от атестирането ще води до ускорено кариерно развитие, което пък ще е свързано с ръст в заплатите.

 Задължителната квалификация на учителите обаче влиза в сила от предстоящата учебна година. В момента преподавателите обновяват знанията си доброволно. От 2016/2017 г. обаче те задължително ще трябва да изкарват по 16 академични часа годишно във вътрешноинституционална квалификация и още 48 академични часа на всеки 4 г. извън училището. Директорите ще са тези, които трябва да осигурят време, отпуск и средства за провеждането на тези обучения. Откъде ще се намерят нужните пари за целта обаче, все още не е напълно ясно. В момента парите за квалификация са в рамките на 0.8% от бюджетите за заплати на училищата, но те едва ли ще стигнат за обучение на всички учители. Според новия колективен трудов договор е заложено този процент да скочи до 1%, но за момента е неизвестно дали от финансовото министерство ще подкрепят това. Зам.-министър Стаматов посочи, че средства за квалификация ще има по националната програма "Развитие на педагогическите кадри", както и по ОП "Наука и образование". По първата обаче парите за т.г. са едва 600 хил. лв. (при разчетени за обучение 4800 учители от МОН твърдят, че досега са обучили 25 хиляди преподаватели), а по европрограмата парите за квалификация все още се чакат.

 Трудовият стаж вече няма да бъде единствен критерий за кариерно израстване на учителите, гласи още стандартът. Развитието им ще зависи от получените квалификационни кредити, придобитата професионално-квалификационна степен и от резултатите от атестирането. "Ако сега един учител с 5 г. стаж може да стане старши учител едва след още 5 години, то занапред той ще може да стане старши и с 5 години опит, ако има нужната квалификация и я е приложил в практиката", обясни Стаматов. Преминаването от една в друга квалификационна степен ще може да става на базата на атестациите на всеки 4 г.

Източник: www.segabg.com