Всичко, което е ново, по някакъв начин плаши и казвам това по повод съмненията около новия закон за предучилищното и училищно образование, който се гледа в Народното събрание. По-консервативните, а това в семействата са обикновено жените казват - така се готви леща, така се правят нещата или изпитват съвсем естествен инстинкт за съхраняване на техните деца, т.е. да не бързат да ги пращат в предучилищна форма на обучение. Те мислят, че новото може да им навреди. Но майките във Великобритания, в Холандия, където отдавна има такава форма на обучение отдавна не си задават тези въпроси. А сигурно и те са се безпокоили по онова време. Нека да видим да има момент на улягане на закона - за нищо новаторско не е гарантирано, че няма грешки, но специално за тази форма, за която има световен опит, не мисля, че България е толкова уникална, че само у нас предучилищното образование да представлява голям грях.

 Най-важното е, че се обръща внимание към този контингент /на децата за предучилищно образование - бел.ред./, преди те да влязат в първи клас. В този момент на своето развитие, както психолозите казват, най-добре се усвоява език. Знаете, например, че за т.нар. малцинства в България това ще има сериозно възпитателно и образователно значение. Г-жа Силвия Вартан, родена в България арменка знае български, арменски и със сигурност - и френски във Франция, където живее. Така че би следвало българските турци да усвояват официалния език, на който ще подават документи, но не могат да останат и на майчиния си език. На нас не ни трябват хора, които не знаят нито официалния, нито даже майчиния си език. Просветеният европеец, а това са европейски, не анадолски турци - давам пример, и би следвало да се погрижим за тях… Една от мерките, както бях убеден, е за предучилищното образование - наричат го така, защото то е по език и, все пак, има елемент на образование. Това е основен довод, който не е само за малцинствата, но е и за по-бързото израстване в това динамично, съвременно училище на 21 век. То не тръгва вече от буквара, от ученето на буквите. Децата влизат вече натискали бутоните на смартфоните и на какво ли още ... Ето защо се налага да падне възрастта, от която да се започне ходенето на училище. Но това не може да бъде истинско образование, то е предучилищно, ограничено по възможности, тъкмо заради детската психика. Не може да има първи клас за четиригодишните.

 Много съм радостен заради възможността подрастващите да излизат от средното образование след завършен 10-ти клас. Така или иначе, това става и сега - дали заради емигриране навън или за да работят. И системата става вече затворена за тях. Това сега ще им създаде възможност за професионално образование, така както беше едно време - имаше техникуми, но имаше и строителни войски, които създаваха професии. Строителни войски вече няма, не могат да се върнат традиционните техникуми, а и страната е различна - ние не сме затворена икономика. Затова търсим тази гъвкава форма, която свършва до стълбицата на висшето образование. Осигуряваме хоризонтална и вертикална проводимост, изходи и входове в системата.

 Не знам дали за подготовката на закона за предучилищното и училищно образование са похарчени 22 млн. лв. - точно такава цифра не съм чул, но знам, че в течение на времето е имало много анализи, обсъждания, сбирки. Какво са правили преди мен - не знам, подозирам, както всички книги пишат по тези въпроси, че част от НПО са скрита форма на съвсем друг вид организации за печалба или за влияние и т.н. Но не вярвам да е било само това. Надявам се да не е било само това. За толкова голям закон, с около 400 члена в него, със сигурност е имало много работа по него и вероятно част от тези пари са отишли съвсем по назначението си, но може да не са били разходвани ефикасно.

Източник: www.bgnes.com