Безспорен исторически факт е, че възходът и разцветът на една държава винаги е съпътстван и е в зависимост от възхода на книжовността. България е достигала върховете в своето развитие – икономическо и политическо,  именно с бурното развитие на просветата - Симеоновият  „златен век“, удивителният напредък на младата новоосвободена държава през 19 век, не само на Балканите, но и в Европа, и в света. В центъра на тези процеси винаги е стояла фигурата на духовния водител, просветител и деец – фигурата на УЧИТЕЛЯ – будител , революционер, ментор и идеолог на бъдещето. Образованието като държавна политика ясно е формулирано и приложено като практика след Освобождението от правителството на Стефан Стамболов, което го определя като приоритет. Цялото общество е било солидарно с тази политика и българинът е давал мило и драго да образова децата си. Не е останало кътче от родината, в което да няма училище и читалище. Учителят е бил на почит.

 В 21 век, когато науката и техническият прогрес вървят с огромни темпове, какво се случва в българското образование? Ценност ли е то? Ако се вслушаме в предизборните щедри обещания и намерения, то образованието е приоритет за всички политически сили днес. Признат факт е, че проблемите, неглижирането и запращането на дъното на социалната стълбица на българското образование е пагубно за бъдещето на страната ни. Съчетано с дълбоката икономическа и демографска криза това води до закриване на училища (евфемистично наричано оптимизация), до пълна липса на уважение на труда на педагогическите специалисти и до естествения им отлив от системата. От общия брой учители в България – 91 500, 25 000 са в пенсионна възраст (вкл. за ранно пенсиониране), над 60 години са почти 20 000, а 1 100 учители са на възраст 66+. По прогнозни данни на МОН учителите, които ще се пенсионират през 2017г., ще бъдат 7000, но по данни на Синдикат „Образование“ пенсионирани през 2016г. са 9000, а за 2017 г. могат да достигнат 8000.

 Дефицитът в системата на образованието на млади учители е видим с просто око – 400 са до 25-годишна възраст, до 30 години – 2 000 , до 35 години – 3 000. Защо не искат да работят в системата на образованието младите хора? Дали само заради ниското трудово възнаграждение – нетно средно 725 лв.; дали заради това, че са подложени на неимоверен стрес; дали заради агресията в образователните институции; дали заради напористия натиск от страна на родители, институции и лоши закони, приети набързо, „на крак“ и без консенсус със социалните партньори, без лостове за овладяване на критичните ситуации.

 Липсата на правила и санкции за поведението на децата и учениците, отсъствието на изисквания към семейството като основен център за възпитание и отговорност към бъдещето на страната, има разлагаща и демотивираща роля за българското образование. Дадената и законово възможност родителите да упражняват натиск, даже рекет върху училищните власти, върху педагогическите специалисти, превръщат образователните институции в бойни полета, вместо в духовни средища на спокойствие, толерантност, сътрудничество и съпричастност, за да бъдат отгледани и възпитани едни достойни бъдещи граждани и строители на държавата.

 Ние, Синдикат „Образование“, настояваме да се ревизира отговорно, компетентно и ангажирано цялостното отношение към образованието, но не само на думи, не само с празни от съдържание декларации и кухи обещания. Настояваме  за компенсаторни механизми, които да върнат уважението към институцията, достойнството на учителската професия и достойното заплащане на педагогическия труд. Продължаваме да поставяме тази професия в тежките, рискови професии и повтаряме своето мнение, че трябва да се прекатегоризира във втора категория труд. Българският учител е наложително да бъде освободен от неимоверната административна тежест, огромната планина от бумащина, което е чиста загуба на време, енергия и творчески подем. Овъртолването в разни чиновнически безсмислици обезсърчават, отдалечават и прогонват добрите специалисти от тази така благородна и необходима професия. Време е държавата и обществото да погледнат на образованието с широко отворени очи.

Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“  

22.03.2017,  гр. София