Студенти от иновативна магистърска програма на Пловдивския университет постъпват на работа още през втория семестър и така се подготвят за учители през практиката, вместо на теория. Измежду 2000 кандидати вузът избра 67, които да пробват този подход  за получаване на учителска квалификация в рамките на проект „Нов път за нови таланти в преподаването”. Той се реализира по програма „Еразъм+” в партньорство с МОН.  

 В обучението на тези младежи обръщаме изцяло парадигмата, обяснява деканът на Педагогическия факултет доц. Румяна Танкова. Към момента класическият модел за бакалавърска или магистърска програма по педагогика предвижда 2 години теоретична подготовка, като чак в трети и четвърти курс студентите влизат в детска градина и училище, за да видят как се случват нещата реално. Класическата практика за тях има три форми. В единия случай студентът заедно с преподавател от вуза посещава базово учебно заведение за наблюдение. Следващата стъпка е текуща практика, в която един ден от седмица студентите са на терен, изнасяйки урок. Последната фаза е стажантската практика, известна доскоро като преддипломна квалификация. При нея за определен период от време бъдещите педагози работят реално като учители в клас. При тази класическа система подходът е от теория към практика, но това носи негативи. За доц. Румяна Танкова най-важният е, че студентите много късно влизат в реална ситуация и чак тогава имат възможност да осъзнаят, че това може би не е професията, която биха желали. Така се стига до отказване на сравнително късен етап от следването - чак в 3 или 4 курс.

 За да преодолее това, иновативната магистратура преобръща тотално програмата и тръгва от практиката към теорията. Само през първия семестър студентите по начална и предучилищна педагогика залягат над теорията. Той стартира през март, а от септември за младежите вече тече вторият семестър. През него те постъпват на трудов договор като стажант-учители в различни училища в цялата страна. МОН е одобрило общо 46 пилотни заведения в Пловдив, Варна, Ловеч, Монтана, Пазарджик, София и Стара Загора. Работейки с учениците в тях, студентите от иновативната магистратура нагазват в учителстването през практиката. Теоретичните лекции вече са свързани само с методиката на преподаване и са през уикенда в блокови занятия.

 „Студентите, които обучаваме по този начин, идват с конкретни казуси, с които са се сблъскали. Тръгваме от това, което ги е затруднило, за да намерим решенията”, обяснява доц. Танкова. Според нея най-големият ефект е повишената мотивация. Младежите вече не са пасивни слушатели на лекции, а сами са се пробвали в реална ситуация, след което настояват да научат неизвестното и практиката често сама им подсказва удачния подход. Методът фигурира в учебниците като  конструктивизъм, зад това понятие всъщност стои учене въз основа на личен опит.

 Друго огромно преимущество на иновативната програма е, че по време на лекциите, тренингите и упражненията направо от ситуациите в клас в програмата на студентите влизат теми, които иначе не са застъпени - работа в мултикултурна среда, овладяване на български език от деца билингви, обучение на ученици с увреждания, работа с хлапета с емоционални и поведенчески трудности, както и обучението на изявени таланти. Заедно с преобръщането на модела се трансформира и схемата за подготовка на уроците.  Новата формула е бъдещите учители да си поставят далечна цел, а после по-близки задачи, чрез които да я постигнат. Това е много по-ефективно, вместо да се залагат принципни положения, категорична е доц. Танкова. Освен това по този начин учителят превръща децата в съмишленици и двете страни напредват с общи усилия. Това поставя децата в активна позиция, те стават коректив, получават допълнителни стимули. „Повечето ни студенти  нагазиха направо в дълбоки води - в малки класове в селски училища, в паралелки с много ромчета. В началото имах опасения, че ги хвърляме в най-трудното. Но всички изплуваха”, доволна е доц. Танкова.

 Първият випуск от иновативната магистърска програма ще се дипломира  догодина. Дотогава по проекта ще се наблюдават и сравнят резултатите на тези 67 студенти и останалите, които учат по класическата схема. Отделно екип от университета в Есен прави своя оценка по проект към Европейската комисия с цел формиране на бъдещи образователни политики в ЕС. Доц. Танкова вече е сигурна в коя от фокус групите резултатите ще са по-добри. Намеренията са на ПУ постепенно да въведе новия подход във всички програми в Педагогическия факултет, включително и бакалавърските.  Положителен  ефект ще има и за училищата, тъй като младите кадри се приобщават директно там, а в момента най-нужното за системата е обновяването на педагогическия състав, добавя деканът. 

 В рамките на иновативната магистратура всеки учител стажант на място получава подкрепата на наставник, който да го въведе в административната част от работата и нормативната база. В проекта са заложени по 340 лв. стипендия на месец за стажанта и 700 лв. бонус за училището. Средствата за школото се разпределят между директора, наставника, финансово-административния сътрудник, покриват и административни разходи. Ако има двама стажанти, сумата става 1000 лв., при трима е 1300, а за четирима училището получава 1600 лв. На 3 и 4 декември ПУ ще организира обучение на 110 наставници от цялата страна,  което се финансира от МОН.

Източник: www.marica.bg