Защо никой не става учител само, за да се забавлява?

  Вярвате или не, но на едно парти до мен се приближи далечна родственица и каза: „Синът ми трябва да поговори с теб как се става учител, защото търси лесна работа, без много стрес“. Не си спомням какво отговорих на тази лишена от всякаква логика забележка, но пълната липса на разбиране ме впечатли толкова, че дори 10 години след случката се изумявам от нея. Може би сте чували някой от следните коментари: „Толкова е хубаво да почиваш цяло лято. Лесно им е на учителите!“ или „Имаш само 25 деца в класа – това е доста добре!", „Сигурно е много лесно да преподаваш в началните класове. Децата са толкова добри и кротки, докато са малки.“ Тези думи само показват колко малко виждат и разбират хората от работата на един учител. Понякога дори администраторите в самите училища забравят с какво се сблъскваме всеки ден на фронтовата линия на образованието.

И така...

1. Лятото е крайно недостатъчно за психическо и физическо възстановяване. Сигурна съм, че всеки учител оценява свободните летни месеци. Но знам от опит, че често това време не стига, за да се възстановим от напрежението на една обичайна учебна година. Това продължително откъсване ни е важно, за да съберем сили и оптимизъм за класната стая през септември.

2. В началните класове ние много често решаваме проблеми, свързани с „тоалетното“ възпитание на децата. Понякога дори учителите в горните класове не могат да разберат ежедневните кризи, свързани с телесните функции на учениците, с които ние се справяме.

3. Ние не сме само учители. Думата „учител“ просто не успява да покрие всичко. Ние сме също медицински сестри, психолози, социални работници, семейни съветници, секретарки, техници и много често родители за нашите ученици. Ако работите във фирма, можете да кажете: „Това не влиза в длъжностната ми характеристика“. Като учител трябва да бъдете подготвени за всичко и всичко може да ви се случи. И няма как да откажете да се справите със ситуацията.

4. За всичко сме виновни ние. Родители, директори и обществото като цяло обвиняват учителите за всеки проблем под слънцето. Ние влагаме сърцата и душите си в преподаването. Имаме най-добрите намерения в най-обърканата образователна система. И въпреки това сме виновни. Независимо от това ние продължаваме да работим и да се опитваме да променим нещата.

5. Нашата работа е наистина сериозна – когато има грешка или проблем, то много често те са сърцераздирателни и важни. В корпоративния свят пропуск може да означава погрешно изтрит файл или загуба на пари. Но в образованието проблемите са много по-дълбоки: изгубено дете по време на екскурзия, ученици с родители в затвора, насилие над децата по пътя към дома, момче, отглеждано от баба си, защото всички други са го изоставили. Това са истински истории, на които съм била свидетел. Човешкото страдание ни се отразява, особено когато ние сме учителите, които се опитват да помогнат. За съжаление, ние не можем да оправим всеки проблем, който виждаме, и това ни наранява още повече.

6. Всеки час в училище изисква поне още час работа у дома. Да, разбира се, учебните часове са само 5-6 на ден. За толкова ни плащат. Вкъщи обаче сме затрупани с домашни за проверка и трябва да се подготвяме за предстоящите уроци. Много често ни звънят родители. Премисляме проблемите, с които сме се сблъскали през деня, в безсънните нощи и през уикендите.

7. Когато си начален учител, възможността ти за отсъствие от работа е сведена до минимум. Когато работиш в офис, може да звъннеш и да кажеш, че си болен. Но когато си учител, е изключително сложно да отсъстваш от работа, особено ако това се случи внезапно. Предаването на работата на заместващия учител ще отнеме поне няколко часа и когато трябва да положиш целия този труд за 5-6 часа отсъствие, може би е по-добре просто да отидеш на училище.

8. Преподаването изтощава физически и емоционално. Да бъдем откровени – спецификата на работата води до своите здравословни проблеми. А изолираната среда на класната стая, в която ние сме единствените възрастни, може да е особено напрягаща.

Източник: www.cleverbook.net

Снимка: Център за приобщаващо образование.