Всеки трети родител плаща за частни уроци по предмети, преподавани в училище. Причината най-често е, че децата срещат затруднения по един или повече предмети, както споделят над 50% от родителите. Най-голямата част от тях - 37%, определят онлайн обучението като основен проблем, а почти 33% са на мнение, че учителите преподават зле. Това са част от изводите са от национално изследване на "Галъп интернешънъл Болкан", проведено по поръчка на просветното министерство през април сред 464 родители и 465 ученици от 1 до 10 клас. 

 То е част от акцията по проучване на мнението на ученици, родители и учители относно проблемите в учебните програми, въз основа на които МОН смята да редактира програмите, след което - вероятно и учебниците. Резултатите от анкетата сред учителите може да видите тук.

 Според родителите онлайн уроците са определени от 37% от родителите (признаващи за затруднения на децата си) като основна причина за затрудненията на учениците. На следващо място те поставят недоброто поднасяне на учебния материал от учителите - 33%, както и прекалено обемното учебно съдржание - 27%. Същият е процентът на родителите, които обвиняват неясния език в учебниците (непознати думи, недобър стил на поднасяне), 26 на сто са на мнение, че учебният материал не е съобразен с възрастта на децата, а 9% - че няма координация на материала между отделните предмети.

 За родителите на най-малките ученици основен проблем е прекалено многото информация, с която трябва да се справят децата им, за тези на ученици от 5-7 клас - лошото преподаване от учителите, а според майките и бащите на гимназистите главната причина децата им да има трудности е дългото онлайн обучение.

 Родителите, отговорили, че децата им не изпитват трудности, са дали по-различни отговори за причините за тези трудности - на първо място тук е неясният език в учебниците (близо 33%), несъобразеното с възрастта на детето съдържание (23.6%), лошото преподаване (32.1%), много информация (21%) и онлайн обучението (20%). Родител например е споделил, че детето му е отличник, но това коства много както на него, така и на детето му. Учениците нямат време за упражнения и затвърждаване на материала, а сред част от учителите има незантересованост дали децата са разбрали урока, казва той. Друг иска олекотяване на програмата и акцент върху българското. "По география учат за миньорско дело в Бразилия... По история вместо да учат история на България - те учат история на Египет и Персия, което е супер натоварващо. Нека го знаят като обща култура, но не да се залага като основно нещо", казва той. "Учебниците са написани за висшисти, а не за деца на тази възраст. На мен ми е трудно да разбера, а аз съм човек с три висши", споделя трети.

 За да преодолеят затрудненията, 53% от родителите се занимават допълнително вкъщи с децата си - обясняват уроците, дават примери и т.н. В началните класове делът на тези родители достига 84%. 25% от майките и бащите изпращат децата си на частни уроци, като 17% от децата посещават допълнителни занимания по два или повече предмета. Делът на тези отговори е значително по-висок сред родителите на ученици в прогимназиален и гимназиален курс, което се свързва и с подготовката за изпитите след 7 клас и за матурите. 11% от родителите се "справят" с трудностите, изпращайки децата си на занималня, 18% помагат за домашните, 10.8% разчитат, че в училището детето им ще получи нужната информация, 1.5% - пускат уроци в "Уча се", а само 1.3 ходят на допълнителни консултации по предмета. 

 Според учениците 4 от 10 ученици от началния етап смятат, че има учебници, които са написани сложно и е трудно да ги разберат. 50% от тях споделят, че част от учебниците уроците са прекалено дълги. На 1/2 от тях казват, че в част от учебниците има много непознати за тях думи. 2 от всеки 5 пет деца между 1-4 клас признават, че не разбират част от съдържанието на учебниците, основно по математика. Затрудняват ги главно текстовите и логическите задачи. Те често се оплакват, че нямат достатъчно време да се упражняват. Според половината от тях уроците са прекалено дълги.

 Проблемът се задълбочава в прогимназиалния етап (5 -7 клас). Там вече 57.6% от учениците заявяват, че част от учебниците са написани сложно и неразбираемо. Повечето седмокласници, но и много петокласници и шестокласници, се оплакват най-много от учебниците по история и цивилизации. Учебното съдържание по география и икономика също се оказва трудно разбираемо за част от учениците в прогимназия - тук сложни според тях са множеството нови термини и твърде многото информация в учебниците, която трябва да се помни наизуст. 6 от 10 ученика определят част от учебниците за сложни и неразбираеми, 1/3 споменават за проблеми в междупредметните връзки - например учат нотите, а по математика още не са взели материала за дробите, а на 1/2 дават конкретни примери за учебници, които трябва да се променят.

 2/3 от учениците от 8-10 клас смятат, че част от материала в учебниците не е съобразен с възрастта им, 1/3 споменават за проблеми с междупредметните връзки, а над 2/3 посочват учебници, които следва да се променят. Гимназистите недоволстват от твърде големия обем от информация, който според тях е излишен и затруднява ученето и определянето на най-важното.

 "Повечето пъти първо вземаме нещата по английски, например правила и определения, а после по български", оплаква се ученик. "В учебниците по български, например, бих искала да има малко повече правила. да има за глаголите, предлозите, съществителните", казва друг. Трети смята, че 3 страници урок по история е твърде дълъг, с много дати и имена, но без важни детайли за историята, което го демотивира.

Най-трудните предмети

 Математиката е предметът, който в най-голяма степен затруднява учениците от всички класове от 1 до 10, според родители и учители. Като проблемни изпъкват още човекът и природата и човекът и обществото в 3 и 4 клас, а за по-големите ученици трудни са география и история.

Препоръки

 Препоръките на родителите са три - да се адаптира езикът и информацията в учебниците към възрастта на децата (по-малко академизъм), да се систематизира поднесената информация и да има повече време за упражнения, както и да има обективност на учебния материал по история и акцент върху българското. Майки и бащи на по-големите ученици препоръчват да се учи повече национална история и повече българска литература.

Учениците пък искат по-разбираем език, намаляване на обема на уроците, в които да няма излишна информация и да се акцентира върху най-важното, да има повече примери в учебниците, повече време за упражнения и разбиране на наученото, както и по-интерактивен начин на преподаване - с повече графики, илюстрации, примери, експерименти и т.н.

Източник: www.segabg.com