Хора от различни държави се чудят как такава малка страна като нашата, има такова голямо разнообразие от танци и хора. Всеки, който е имал удоволствието да наблюдава тази магия, наречена български фолклор е останал възхитен от прекрасните ни песни и танци! Въпреки че в народните танци съществуват най-различни и сложни стъпки и движения, не е чак толкова трудно да се научите да ги танцувате, стига да имате желание. А най-важното за България е страстта - когато ние, българите танцуваме, може да видите нашите чувства, огън, сила, любов! В българските народни танци се крие цялата история на България и когато човек танцува или просто наблюдава, може да усети всяка една стъпка, всяко едно движение и това прави танца още по-красив и истински!

 Стилът в българските народни танци се е оформил в продължение на векове в зависимост от условията на духовен живот, нравите и обичаите, при които е живял и се е развивал народът ни! Уникалността на стъпките и фигурите идва от това, че когато танцуващият играе, той влага всичко от себе си, всички чувства, мисли и настроения. Танцува не само неговото тяло, танцуват неговите душа и сърце! Женските народни танци се характеризират главно с лирично настроение, а мъжките – с комично, а в някои случаи – и с войнствено. Закачливо настроение можем да открием в смесените танци, изпълнявани от момци и девойки. С радостно, бодро настроение се отличават всички женски, мъжки и смесени танци с развлекателна функция, както и някои с обичайна функция! В страната ни има седем етнографски области като всяка от тях се отличава със специфични движения и уникални танци и хора!

  Най-голямата по площ област е Северна България. Със своята бързина и оригиналност северняшките танци внасят голямо разнообразие в българското танцово наследство, те са предимно смесени, с подобни стилове за мъже и жени. Най-известните от тази област хора са Северняшко хоро, Ганкино (Копаница, Дайчово), Еленино, Дунавско, Пайдушко, Грънчарско, Черкезко, Ситно влашко, Право, Шира, Чичово, Торлашко, Свищовско, Деньово, Еленска ръченица и др. В северняшката мъжка ръченица понякога се използва реквизит, върху който се играе – стомна, бъклица, шиник, а в някои села на Варненско е станала популярна играта с дървени лъжици. Характерни инструменти са дудук, окарина, гайда, кавал, гъдулка, овчарска свирка, окарина.

  Следващата област е Добруджанската, където се танцува приклекнал или приседнал, движи се със самоуверена и сигурна стъпка, с изправено тяло. Характерните основни движения за хората в Добруджанската етнографска област са „добруджанското набиване”, „причукването”, координираните движения на краката и ръцете, лекото разтърсване на раменете. Едни от най-популярните танци са: Добруджанска ръченица, Варненско хоро, Трънка, Сборенка, Ръка, Тропанка, Черкезка, Ляво хоро, Данец, Опас, Сей, сей боб, Буенец, Бръсни цървул, Изхвърли кондак, Повлекана, Мъжки ръченик и др. Характерни инструменти са хармоника, джура гайда и гъдулка (копанка), наричани заедно „добруджанска тройка”, също кавал, голям дудук, акордеон.

  В Пирин танците са по-бързи, с високи, скокливи, пружиниращи, а и коленичещи движения. Стъпва се много леко, пластично, със завъртания и резки спирания, които понякога представляват продължителни паузи. Движенията са наситени с много чувство, мъжественост и пластика. Характерни пирински хора са Четворно, Македонско, Мелнишко, Старо банско, Струмско, Малешевско, Ширто, Гинка, Джангурица, Петруно и др. Характерни инструменти са тъпан, тамбура (дрънкя), гайдата „джура”, зурна, зилове, овчарска свирка „сворче”.

  Шопската област е характерна с най-специфичните и трудни движения. Това е може би най-трудният стил за учене и овладяване, до голяма степен поради скоростта на танците и количеството енергия, необходимо, за да се изтанцуват толкова много стъпки в кратък интервал от време. Най-характерното за изпълнението на танците тук е „натрисането”, което се получава от по-рязкото пружиниране при изпълнение на основните движения. Създава се впечатление за непрекъснато трептене на тялото от кръста нагоре, особено при жените. Някои от популярните основни движения в танците са „шопска”, „граовка”, „ръченична” и др. И тук мъжкият танц е по-сложен, но трябва да се отбележи, че и женските танци имат много разнообразен и сложен строеж. Сред по-известните са Ситно шопско хоро, Бистришка копаница, Вакарелско хоро, Граовско хоро, За пояс, Четворно, Петрунино, Касапско, Кукунешко, Трънско, Самоковско (Булчинско), Чукуровско, Кюстендилска ръченица, Йове, Дилмано, Седи Донка, Лиле, Лиле. Характерни инструменти са дудук, гъдулка, двоянка, троянка, гайда, кавал, овчарска свирка.

  Родопската област е била част от Тракийската, но тъй като съществено се различава от нея, в последствие се отделя и е представена с танци, които са в бавно и умерено темпо, с по-малко сложност и разнообразие на движенията. Мъжете играят винаги в приседнало положение, с по-широки и твърди стъпки, в играта им има по-голяма свобода. Характерни са кляканията, колениченията, изпълнявани тромаво и широко с разтворени крака. Родопчанките стъпват на цяло ходило и дори да имат подскоци ги изпълняват много ниско и сдържано. Играят с изправено тяло и с прибрани крака. По-известни са танците: Йенино, Сворнато, Митрино, Момчиловско, Доспатско, Чукано, Копче, Рипни, Напред – назад. Характерни родопски инструменти са кабагайда, тамбура, чанове (медни овчарски звънци) и кавал (по-рядко). Гайдата се състои от мях, главини, духало, гайдуница, пискуни и триставно ручило. Мяхът се прави от ярешка или агнешка кожа, където се вкарва въздуха на гайдаря.
Освен гайда в планината постоянно се чуват и медните овчарски звънци – чановете.

 В Тракийската област танците са много разнообразни. За играта на мъжете е характерно по-буйното изпълнение, където най-често се срещат клякания, подскоци, набивания, пляскания и други елементи. Играта на жените е по-спокойна и нежна. Изглежда сравнително лесен стил за учене, но отнема много практика да се научиш да танцуваш тези грациозни движения. Най-известни от тази област са тракийската мъжка и женска солова ръченица, Трите пъти, Право тракийско хоро, Джиновско, Право тракийско (Бяла роза), Пайдушко, Боалийско, Криво пловдивско хоро, Чирпанско хоро, Бучимиш, Тракийска ръченица, Копаници, Куцата и др. Характерни инструменти са кавал, гайда, гъдулка (по-рядко), тъпан.

 И остана Странджанска област, която е от особено значение сред източно-тракийските танци и имат изключително специфичен стил. Хората биват луди, тропани, рипани, кротки, подсурнати, с лесни, но разнообразни стъпки. Някои се играят в полукръг, а други – в права редица. Някои странджански хора са Каблешково, Пиперово, Странджанско, Копаница, Пайдушко, Елховско, Гергебунарско, Тържествено, Петрунино, Костадинско, Ръченица и др. Все още в някои села се играят нестинарски танци като само определени хора се танцуват върху жаравата. Характерни инструменти са гайда, кавал, тъпан, свирка, гъдулка, тамбура.