Какви амбиции е имал Красимир Вълчев, преди да стане министър, и след това? Смята ли, че онлайн обучението вреди на учениците и според него пред екрана или в клас се научава повече?

 С тези въпроси десетокласничката Зюмбюла Ламбова от ОбУ „Христо Ботев“ в Дълго поле влезе днес на онлайн среща с министъра на образованието. Платформата ZOOM ги събра да си поговорят за дистанционното обучение и проблемите на учениците от различни етноси. В разговора участваха над 100 деца, които  са председатели на ученически парламенти или наставници на свои връстници и им помагат, включително в обучението в електронна среда. Дискусията е част от инициативите на Център за междуетнически диалог и толерантност„Амалипе“ по повод празника Василица, известен още като Ромската Нова година или Банго Васил, и промотиран в последните години като ден на ромската култура.

 На част от въпросите си към министъра Зюмбюла вече има свои отговори: не е добре децата да се застояват дълго пред екраните, а как се учи по-добре зависи основно от това колко искаш да учиш. Колкото до амбициите, в 10. клас тийнейджърката от етномахалата в селото е напълно наясно със своите.  От няколко години тя е активист на програмите на „Амалипе“, а напоследък вниманието й е фокусирано да убеждава момичетата на своята възраст да не бързат да се омъжват, а да продължат да учат.  Зюмбюла ще прави поредица от срещи – в различни дни с ученици и родители. Вече има опит от миналата година, когато пробвала с първи разговори по болната за ромите и турците тема за ранните бракове. Тогава събрала няколко семейства в местно заведение и им пуснала клип „Два ромски свята“, който показва какво губи и какво печели едно момиче, ако се ожени и ако вместо това остане в училище.

Колкото и тежък да е сблъсъкът между амбицията на Зюмбюла и традицията в общността, момичето вече има своите първи победи. Благодарение и на нейните усилия две от задомените рано момичета, са се върнали в училище. Едното е нейна съученичка, която се оженила миналата година в девети клас. Другото минало под венчило още на 14 г. като осмокласничка. Сега обаче пак посещават занятия. 

 Когато питат Зюмбюла как е успяла да ги убеди, тя отвръща, че са приятелки и често си говорят. Смята, че най-много е помогнало това, което им разказва за себе си. Тя е третото от 4 деца в семейство, което нито е бедно, нито богато. Родителите обаче не я спират да ходи на училище, не й търсят мъж и не се възпротивили да стане активист на „Амалипе“. Миналата година даже я пуснали в Унгария на обмен по програма „Еразъм +“. 

 Ако бях се омъжила като тях, днес щях да съм с бебенце на ръце, вместо на среща с министъра, прави сравнение Зюмбюла. Не че не е хубаво да си имаш рожба, но за това има време. „С омъжването губиш детството, свободата, приятелствата, контактите. Печелиш само рокля и ранна бременност“, претегля тежестта на двата избора тийнейджърката. А най-хубавото е, че не е  нужно човек да отсъжда кое предпочита – може да има първо едното, после и другото, категорична е тя. Повечето от връстничките й в махалата обаче не живият като нея, а като рано задомените девойки. Зюмбюла трудно може да изброи повече от 5-10 семейства, които са променили мисленето си. Но не вини останалите – такава е традицията и културата, от рано у дома се говори за сватбата и това става единствената мечта на младите момичета. И възрастните, и младите, Зюмбюла се опитва да накара да погледнат малко по-надалеч, пък тогава да решават кое  е по-добро. За себе си вече го е избрала. „Обичам хората, радвам им се и искам да им помагам“, казва тя. Подходящия начин да го прави вижда в професията на педиатър или медсестра, затова ходи на уроци по биология и химия и иска да кандидатства медицина.

 Докато дойде време за това, продължава да помага на класа в онлайн обучението. Сутрин всички се събират в групата на паралелката и всеки път Зюмбюла подканя да се включат в часа. Тя ползва лаптоп и телефон, но повечето са с мобилни апарати. Помагала е и в кампанията на „Амалипе“ за снабдяване с устройства „Стара техника за ново начало“.

 Защо има училища, в които децата са само от малцинствата, питаха министъра на образованието участниците в онлайн срещата. Красимир Вълчев им отговори, че на места е въпрос на демография – в махали и селища, които са изцяло с хора от ромски и труски етнос. Но добави, че от 2 г. МОН има програма за десегрегация, по която предоставя пари на общините за транспорт на деца до други учебни заведения. Интересът обаче е малък, затова ще се търси начин за по-добро популяризиране на възможността. Вълчев увери, че МОН насърчава обучението в смесени паралелки. Другата трудна тема, която поставиха учениците, бе за предразсъдъците на пазара на труда по отношение на младежи от малцинствата.

 Макар да не обича лични въпроси, Красимир Вълчев отговори на децата за неговия личен път – как е завършил училище в Гълъбово, после е учил в Стара Загора, а след това се насочил към висше образование в областта на публичните финанси. И като министър, и като  добронамерен приятел, той ги посъветва да са готови да овладяват умения и да търсят знания. Ще им е необходимо, защото в днешния динамичен свят ще им се наложи да сменят професии.

 Учениците се интересуваха как ще завършат учебната година и получиха уверение, че тя няма да се удължава повече от вече обявените допълнителни седмици за проектни дейности, нито към момента има намерение следващата да започва по-рано. Децата изразиха и нетърпението си да се върнат в клас. Вълчев ги увери, че и той иска да са колкото може по-дълго присъствено. Но за това трябва да се овладее пандемията, иначе може да се наложи и начален курс пак да мине онлайн. Някои теми вероятно ще паднат от изпитните варианти за НВО в 7. клас и матурите в 12., но всички да учат усилено, заръча Вълчев. Засега ще има тестове и в 4. и 10 клас. 

 Министърът поощри децата за това, че са лидери и опитват да променят нагласите в своите общности. И бе категоричен, че екипите за обхват скоро ще възобновят обиколките по адреси, засега са се фокусирали да не се допуснат още отпадащи от системата.

Източник: www.marica.bg