Теснолинейка наду свирка в аудиодиктовката на националното външно оценяване на четвъртокласниците днес. За тази сложна дълга дума от 12 букви те все пак откриха, че трябва да се напише цяла и някъде към последните „вагони“ да се сложи едно Й. А и че, клоните, с които си бъбри влакчето по релсовия път, са теЖки.

 Много лесно беше, излязоха доволни класовете от пловдивското НУ „Христо Ботев“ в Пловдив. Александра от 4. Д не се затрудни и с въпросите с избираем отговор към диктовката, които провериха дали учениците знаят какво е синоним, антоним и сложно изречение. Преди изпита бях напрегната, но като започна, видях, че не е трудно, сподели момичето. Казала си думата и подготовката – класната Таня Петкова  дала теста от миналогодишното национално външно оценяване, а и цяла година класът се упражнявал върху подобни задачи. Имахме двойно повече домашни, разказа и Елинор от 4. Д клас. Преди теста нейната учителка Антония Узова заръчала да не се бърза, децата да не се притесняват и да проверяват отговорите си, преди да ги предадат.

 Във втората част от изпития формат те трябваше да покажат умения за четене с разбиране по текст за огъня – с 10 тестови задачи към него с избираем и свободен отговор. Елинор не се затруднила и с това. А спешния номер 112 го знае от личен опит - наложило се семейството й да звъни на него, когато било ограбено.

 Иван, Пейо, Пресиян, Егор и Митко също не откриха трудности в изпитния формат на малката матура в 4. клас. А Михаил го чакаше специална изненада в двора след края – майка му с 2-годишния му брат Иван.

 Под сенките настъпи оживление, когато всички заразказваха как са отговорили на последната 21. задача. Тя е творческа – да се състави текст по картинки, на които се виждат деца в зоопарк край клетките на слон и две маймуни, а едната се опитва да отмъкне шапката на посетител. Целта е децата да създадат самостоятелно текст от няколко изречения, като покажат умения за смислово единство, езикова  свързаност на написаното и творческо и оригинално мислене. Деница даже кръсти дългоопашатите  - Рони, Мони и Мими. Трябва просто да помислиш и да пофантазираш – и готово, обобщи Кая.

 Утре всичките 5640 четвъртокласници от 151 училища в Пловдивска област  ще държат и второто национално външно оценяване – по математика. Изпитът е с 25 задачи, 18 от които са с избираем отговор. Пет изискват кратък свободен отговор, има и една текстова с практическа насоченост. От децата се очаква да прилагат алгоритмите за събиране, изваждане, умножение и дeлeние, да работят с мерните единици, да познават геометричните фигури и техните елементи, да описват ситуации от реалния свят с математически модели.

Освен прилагане на изученото учебно съдържание, решаването на текстовите задачи предполага и изява на личностни качества – логическо мислене, съобразителност, наблюдателност. Максималният брой точки на всеки изпит е 100 и се преобразува в оценка. Тя обаче не влияе по никакъв начин на учениците, а дава обратна информация на системата какво и доколко са овладели.

 Докато чакат децата да излязат от националното външно оценяване, майки на четвъртокласници коментираха нуждата от такъв изпит. Трябва да има – за обратна връзка, но да е по-щадящ за децата, смята Славка. Не разбира защо тестовете се провеждат 3 седмици преди края на учебната година, преди да са взети всички уроци и преди годишния преговор.Според Евелина за засичане на усвоено и дефицити могат да служат и контролните работи за изходно ниво. Сега провеждането на изпитите води до претоварване  – упражнения, диктовки, съчинения. А и онлайн обучанието си казало думата. „Все едно сме майки на седмокласници. Децата са на 10 г., още са с детско мислене. Колкото до създаването на умения в решаващ момент да покажат най-доброто, тренираме ги достатъчно със състезанията на Съюза на началните учители и „Математика без граници“, категорична е жената.

 Според нея националните външни оценявания „хранят“ само сектора за паралелно обучение – печатането и търговията с помагала, сборници, бизнеса с частни уроци. „В училище много учат, а вечер ние застъпваме „нощна смяна“ с допълнителни упражнения, в събота и неделя – пак“, описва Евелина ежедневието на майките през учебната година. И всичко това й се струва излишно. „Роят се още и още помагала, децата се затрупват с тях. А в крайна сметка знанията не са нещо, което в определен момент написваш на един лист“, разсъждава тя.

 Училището, в което е нейното дете, е начално, и за догодина трябва да се търси ново. И в тази система майката вижда несправедливост и излишно напрягане – класовете в другите училища вече са пълни и децата от началните се борят за останали отделни бройки. „И понеже обикновено са единични, пак практиката е да се взима предвид успехът. Така кандидатстването на този етап се оказва по-тежко даже от това след 7. клас“, негодува майката.