Какви ще са политиките в сферата на образованието, ако парламентарните избори в неделя затвърдят сегашното статукво и ако то бъде променено? Оказва се, че който и да е на власт, ще се бори 5% от брутния вътрешен продукт да отиват за образование. Друга обща цел е промяна в националните изпитни формати, макар и да има известни оттенъци в предлаганите решения как да стане това.

 Идеите за политиките в следващия мандат бяха изложени на предизборен дебат „Образованието - диалог за бъдещето“, на който бяха поканени водещите политически сили според последните социологически проучвания. Дискусията се организира от 8 неправителствени организации - Националната мрежа за децата, Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“, асоциация „Родители“, фондация „Заедно в час“, Институт за прогресивно образование, фондация „Приложни изследвания и комуникация“, сдруженията „Образование без раници“ и „Образование България 2030“.

 4 ключови теми събраха различни гледни точки, институционалните подходи и позицията на практиците: равният достъп до образование; подготовката, квалификацията и подкрепата за учителите; компетентностният подход, уменията на бъдещето и националните изпитни формати; ранното детско развитие в предучилищна възраст. Делегираните бюджети са една от арените на най-остър сблъсък на позициите между настоящото управление на ГЕРБ и БСП, която е с най-близки резултати според социолозите.

 „Образованието не може да е на пазарен принцип, недопустимо е училищата да се конкурират. И макар в последните години да се правят корекции по отношение на делегираните бюджети, тази система на финансиране води до изкривяване. Когато парите следват ученика, се стига до сегрегация и неравенства“, казва Ирена Анастасова - депутат от  БСП в предишния парламент и дългогодишен училищен директор.

 Именно директорите настояха за делегирани бюджети, като изписаха два топа хартия до МОН преди въвеждането им, контрира настоящият министър на образованието Красимир Вълчев. Политиката на ГЕРБ ще разчита и занапред на този начин на финансиране, при който има фиксирани стандарти за издръжка на ученик, но се отчита също пълняемост на паралелките и работа с уязвими групи, а при отпаднало дете поради наложено наказание с преместване в друго училище предишното школо не губи финансирането си за него. Вълчев вижда възможности за подобряване на системата, като тези допълнителни фактори получат по-голяма тежест при определяне на бюджетите на училищата. Към тях за момента не сме добавили само финансиране според резултатите, но за целта трябва да се усъвършенстват националните външни оценявания, добавя той.

 Създадените регламенти за квалификация на учителите също сблъскват гледните точки на управляващата партия и БСП. „В момента липсва контрол на качеството на обучение на учителите в продължаващата квалификация. Обучителните организации дават сертификати на килограм, а висшите училища са неглижирани. Това води до пълно обезсмисляне на идеята да се повишава постоянно квалификацията, включително и на 5-степенната скала от професионално-квалификационни степени“, отправя критики Ирена Анастасова. Допълнителното учене е необходимо заради регламента за атестиране, по който се изисква преподавателите да трупат кредити чрез допълнителна квалификация.

 БСП вижда решението на проблема в периодично атестиране, но когато то става не само на база на завършени курсове, а когато има готовност за проверка на знанията на децата на входа и на изхода. „Така ще получат заслуженото учителите, които поемат учениците на ниво "среден 3", и ги извеждат с 3,75. Те не са в ситуацията на колегите им от езиковите гимназии, при които децата отиват с 5,20, и завършват с 5,25, а семействата са мотивирани“, изтъква Анастасова. Затова БСП настоява за механизъм за измерване на напредъка.

 Друга опорна точка в програмата за управление е нов механизъм за избор на директори, който елиминира политически лобита и оценява квалификацията. Време е да сложим край на фалшификациите на директорските конкурси, категорична е Анастасова. Тъй като училищата са общински, има голяма зависимост от местната власт, въпреки тристепенното състезание за заемане на ръководната длъжност в учебните заведения.  В крайна сметка често тези позиции получават политически удобни фигури, което демотивира естествените лидери в една общност, а за компенсация на тях им се предлагат длъжности на други места, описва действащите практики дългогодишната директорка.

 Според ГЕРБ подготовката на учителите не може да е само въпрос на автономността на висшите училища. „Да, има проблем с либерализирания пазар на квалификациите. Алтернативата е централизация, но тогава няма да сме в състояние да обучаваме  продължително 90 000 човека от гилдията - казва министърът на образованието Красимир Вълчев. - Затова направихме информационна система, в която учителите оценяват ефективността на преминатия курс. Разчитаме по този начин да стане отсяване при първоначалния избор. Да, има стремеж за самоцелно добиване на кредити и формално обучение. Аз вярвам повече в мрежовия подход - учителите взаимно да се учат, провокират, обменят практики.

 Добър пример за това са училищата от мрежата на „Амалипе“. Затова и заложихме на програмата „Иновации в действие“. Близо 2400 училища вече ползват електронни дневници, по време на онлайн обучението се създадоха групи, имаме и механизма за сключване на споразумения между училището и родителите. Всичко това трябва да надгради политиките за училищни общности“.

 По повод предрешените директорски конкурси, повлияни от политически лобита, Вълчев предупреди, че дори да подходят професионално, съществува риск комисиите да сбъркат. „Аз също съм потърпевш от това, защото има директори, които не работят добре - призна той. - Но в общия случай не можем да ги освободим, защото съдът ги връща. Според сегашната нормативна база освобождаването им може да става след две лоши атестации, но това не стига“.

 По въпроса дали да има мандатност на директорите, и двете политически партии имат известни съмнения доколко това би решило съществуващите проблеми. „Много е изкушаващо и 90% от учителите искат, но на много места това е така, защото директорите не постъпват професионално, казват от БСП. Ако един директор съсипва училището и ние сме му дали 5 г., той може да го срине и за 2 г., категорична е Ирена Анастасова. Според нея решението е контрол, липса на политическа зависимост и мерки, ако се вижда, че училището върви надолу. Ако подлагаме периодично всички директори на конкурси, по 2-3 месеца цялата система ще спира да работи, предупреждава Красимир Вълчев. Затова е принципно за мандатност, но като се избере между няколко възможни варианта, включително ротация или смяна на училището.

 В клас и на тестовете: Умения вместо зубрене 27 г. съм в системата, сривът се случи пред очите ми. Фрапиращо е, че 47% от децата ни са функционално неграмотни според изследването на PISA, казва Ирина Анастасова от БСП. Според нея и политическата партия, която представлява, факторите за това са много, но основният е лошото качество на учебното съдържание и учебните програми. „Нашите деца не разбират материала не защото не са мотивирани, а защото учебниците са с абстрактни и наукоподобни тези, категорична е тя. Промяната трябва да е в посока съобразяване с възрастовите особености и нов начин за подготовка на учителите. „В момента се прави опит да се премине към оценяване на компетентности, вместо възпроизвеждане на факти, в националните изпитни формати, но това не може да стане отделно от промяна в методиките за преподаване“, казва Анастасова.

 Политиката е заложена в закона, където са посочени и желаните за придобиване в средното образование ключови компетентности. Сред тях са знания и умения по майчин език, по чужд език, по природни науки, умение за учене, учене през целия живот, гражданска и култура компетентност.

 Нашата система все още е прекалено амбициозна в предоставянето на знания, но не и на умения, е заключението на настоящия министър на образованието на ГЕРБ Красимир Вълчев. Той уточнява, че всички образователни системи в Европа са били ориентирани по този начин през 20. век и сега се променят, но нашата малко закъснява, като поставя началото чак през 2015-2016 г. Вкарваме новите компетенции и нови предмети, като същевременно чистим излишен материал от учебниците, очертава той политиките в тази посока. Визията на ГЕРБ обаче е, че истинската промяна ще стане, след като се смени начинът на оценяване. Той дава сигнал какво да се учи, казва Вълчев. В момента МОН изготвя банка с въпроси, които да са ориентирани към мерене на умения, а не да изискват възпроизвеждане на заучена информация, включително и с насока към критично мислене. „Тази година ще направим първата крачка в тази посока на НВО в 4. и 7. клас - към интегралност и  функционалност“, уверява Вълчев.

 Според него пътят към промяната минава през свободата на учителя да прилага различни методи в класната стая и подкрепата на иновативните педагози от страна на регионалните управления на образованието. Друг елемент е персонализацията на уроците, включително и през електронните платформи, които дават възможност всеки ученик да си има „електронна раница“ с ресурси, подбрани и предоставени точно на него, заедно с проследяване как се справя. Според Вълчев новите STEM центрове, в които държавата инвестира, ще помогнат за по-практическо изучаване на природни науки и технологии.

 В крайна сметка БСП е за промяна на изпитните формати, но като преди това се промени начинът на подготовка на учителите. ГЕРБ също иска нов тип НВО, който мери функционалност на знанията и умения, като това е свързано с прилагане на компетентностния подход в часовете.

Без подготвителни групи в училище

 Посещаването на детска градина и ясли да бъде освободено от такса за семействата на децата, иска БСП. Вижда фрапираща нужда да се строи ударно база за хлапетата в предучилищна възраст. И настоява да се сложи край на практиката за подготвителни групи в училищата - те да се върнат в детските градини, което ще помогне класовете да преминат към едносменно обучение. Ако е на власт, политиката на БСП ще е еднократната помощ от 250 лв. за първолаците в началото на учебната година да разшири обхвата си и да се полага на децата до 4. клас. Обезщетението през втората година на майчинството да стане колкото минималната работна заплата, а на семействата да се полага еднократна помощ от 2600 лв. за второ и трето дете.

 Според ГЕРБ държавата може да си позволи намаляване на таксите за всяко дете в предучилищна възраст. Но поставя на дневен ред нуждата от обща политика за ранно детско развитие. Трябва да обхванем всички деца в предучилищна възраст, казва Красимир Вълчев. В момента обхватът на 4-годишните е 78%, на 5-годишните - 91-92%. „Това показва колко е важен принципът на задължителност, а разликата в цифрите идва от семействата, които нямат мотивация“, посочва той. В последната година правителството е отделило 180 млн. лева за изграждане и ремонт на детски градини, като през следващата година ще бъдат построени 60 нови сгради, а 100 ще бъдат обновени. Проблем е обаче липсата на терени, особено в столицата, поради което на такива места е дадена възможност да се ползват обособени етажи от сгради. ГЕРБ също ще води политика да няма подготвителни групи в училищата.

 От БСП поставят въпроса и за подготовката на бъдещите детски учители. В момента парите, които отделят университетите за т. нар. базови градини, които приемат студенти на практика, са смешни, но учителите там приемат това като свой професионален дълг, казва Ирена Анастасова. Нейната партия е за повече часове за практика на студентите по педагогика, а в режим на обучение от разстояние те да не секват, а да се пренасят във виртуалните класни стаи.

 „Прекъсването на присъственото обучение намали ефективността, пострада механизмът за обхват, намали се мотивацията, стигна се до обездвижване и поражения върху психиката. Успяхме в голяма степен да съхраним присъствената форма в начален курс и в детските градини, но не и за по-големите ученици“, очертава последиците от пандемията Красимир Вълчев. Съгласен е, че висшите училища трябва да дават повече пари на базовите детски градини. Увеличихме средствата с 60% за педагогическо образование с тази уговорка - повече пари за практика, казва той. Вярва обаче, че всеки учител ще се научи най-много от своята работа, когато постъпи в учебното заведение.

Най-радикалната промяна

 Като най-драстичните промени, ако БСП получи властта, оттам сочат учителската професия да стане регулирана и за образование да се харчат 5% от БВП. Ще има един учебник по предмет и безплатни учебници  до 12. клас. Ако ГЕРБ остане да управлява, най-осезаемата промяна ще е също повишаване на разходите за образование до 5% от БВП. Това ще е съпроводено с налагане на компетентностния подход в преподаването плюс промяна в оценяването в посока измерване на умения и практическо прилагане на знания, иновации, персонализация на ученето и пресичане на практиката неграмотността да се предава от поколение на поколение. Ако БСП загуби, се зарича да не е „митингаджийска и креслива опозиция“ по въпросите на образованието. Ако пък ГЕРБ падне от власт, ще подкрепя политиките в интерес на системата, защото „образованието е тема, по която може да се постига консенсус и няма големи концептуални различия и разделителни линии".

 И двете политически сили се заричат да работят с гражданските организации, в които е натрупана експертност. Сред най-авангардните идеи на конкурентите - от "Демократична България" - е учебните планове да са само индикативни и да има пълна свобода на учителя, като той се отчита пред директора, а школският шеф на свой ред - пред настоятелството и Обществения съвет, като се добавят представители на учениците и местната власт. Предлага се  създаване на училищни инспекторати, въпреки искането на гилдията за облекчаване на административната тежест. Друго ексцентрично намерение е училищните настоятелства да избират директора. Това трудно може да сработи, защото те не представляват родителската общност, такива функции има Общественият съвет, за който също е спорно доколко членовете му изразяват позицията на всички. Възниква въпросът и как би се осъществявал в такъв случай контролът, който сега извършва Регионалното управление на образованието.

 "Изправи се. Мутри вън!" пък иска дигитални матури, като се включат казусни въпроси. Във връзка с това преподаването да става в комбинирани уроци между различни дисциплини, като се прилага и автентично оценяване вместо стандартизирани тестове. Предлага национална програма "Лаптоп за всяко дете" плюс интернет за всички.

 "Има такъв народ", откъдето не участваха в дебата, искат смяна на модела на финансиране, повтаряне на 4. клас при неусвоен роден език и отпадане на НВО в начален етап, рамка за поведението и дисциплината.

Източник: www.marica.bg