Малките хора са очарователни. С големите си детски очи и беззъбите усмивки те могат да стопят всяко сърце. Освен това са високо ефективни и ни научат на куп полезни навици, които могат да повишат нашата продуктивност.

• Сънят е приоритет. 

Децата, особено новородените, спят така, като че ли получават заплата за това. По 10-18 часа на ден. Сънят им помага да растат и да се развиват, укрепва имунната им система. Освен това така са винаги бодри и в добро настроение. Но ако не са се наспали, стават капризни, раздразнителни и е трудно да бъдат успокоени. Познато, нали? Не е ли същото и при нас, възрастните? Ако не сме се наспали, ставаме заядливи и зли. На всичко отгоре нашата памет работи по-лошо, увеличава се времето за реакция, бдителността намалява. А всичко това е важно за нивото ни на производителност. Разбира се, не трябва да спим по 18 часа в денонощието. Но за да бъдем по-продуктивни, трябва да направим съня свой приоритет. Точно така правят децата.

• Практиката – всичко, което имаме. 

Опитайте да легнете и да се обърнете. Лесно ли е? А за това някога са ви би трябвали дълги месеци практика. Отначало сте повдигали само главата си, после главата и раменете. После с помощта на ръцете сте се оттласквали леко. Така сте развили мишниците си и сте успели да се превъртите. По същия начин се случва и с другите неща в живота ни. В началото често не се получава. Трябва ни практика, укрепване на мускулите – в пряк и в преносен смисъл. И чак тогава идва резултатът. Затова съществува и пословицата „С търпение и труд всичко се постига”. Рядко се самонаблюдаваме как напредваме, когато овладяваме някакъв навик. Но ако можем да погледнем как сме започнали и какво сме постигнали, ще видим разликата. Най-продуктивните хора са наясно колко е важна практиката, за да стигнат до целта. Децата тренират месеци наред как да се обърнат и не се оплакват. Трябва да вземаме пример от тях.

• Рутината дава резултати. 

Събудете се, хапнете, разходете се, похапнете, разходете се, поспете. И така всеки ден. Звучи сладко? Но за малките хора това е същата рутина, както за нас „вкъщи – на работа – вкъщи”. Те обаче не се уморяват от тази рутина, а само й се радват. Детският организъм расте и се развива, благодарение на тази рутина. И с нас, възрастните, е така. Без нормално хранене за нашето тяло и душа не можем да бъдем продуктивни. Пирамидата на Маслоу в действие. В основата й са разположени потребности. А по-нагоре идва желанието да се избавим от страха от неуспеха. И този проблем може да бъде решен, ако помним, че обичайните необходими действия винаги ще дадат положителен резултат.

• Спирайте навреме. 

Всеки родител познава тази ситуация. Неговото малко дете се е наиграло или му е писнало да го гушкат чужди хора и да го щипят по бузите. Детето ви показва това. Ако се е нахранило, лъжицата е на масата или е захвърлена някъде. Но ако започне да плаче… Вие дори не се подозирате какъв е капацитетът на бебешките бели дробове. Всичко спира и замира, докато тишината не бъде възстановена. Поуката е, че всеки има предел. Продуктивните хора разбират това и знаят кога да спрат. Малка пауза, разходка, слушане на музика, интересен разговор – всичко, което може да ни проветри главата. Всичко това може да ни върне креативността и да ни позволи да видим това, което по-рано сме пропускали.

• Концентрирайте се максимално, но върху едно нещо. 

Стадият от развитието на детето „видял и разбрал” е потресаващ. Кой да предположи, че децата са толкова силни. Когато ви дръпнат за косите, те не просто ги държат, а направо ги изтръгват. Но по-важното е да забележим колко са концентрирани хлапетата върху този процес. Нищо не може да ги разсее, те са истински… фиксирани. Ако можеше и при възрастните да се получава с такава лекота. Трябва да се учим на това от децата. Стотици неща се случват междувременно около тях, но за тях е интересно само едно нещо. Щяхме да сме пъти по-продуктивни, ако можехме да се фокусираме по техния начин.

• Смейте се, не се въздържайте!

Ако дори веднъж сте видели детска усмивка или сте чули този мил смях, знаете, че е като слънце, което се показва иззад облаците. Стопля душата, разтуптява сърцето и е доказателство, че детето е щастливо. А вие искате да виждате и чувате този сях пак и пак. Усмивката и смехът – те са чудо за хората от всички възрасти. Те ни помагат да управляваме стреса, да поддържаме имунната си система, правят ни по-приятни. Така че, да не се възпираме и да се смеем, когато ни е смешно. 

• Говорете за желанията си. 

Мокър памперс? Те плачат. Празен живот? Пак плачем. Стомашно разстройство? Умора? Оригване? Е, знаете резултата. Когато децата искат нещо, те съобщават това незабавно. Това звучи като плач, но родителите бързо разбират каква е причината и реагират подобаващо. Бебетата не чакат да дойде подходящото време. Те не се интересуват дали вие искате да знаете. Те просто ви съобщават каквото искат. Не, не трябва да ставаме невъзпитани и групи същества, които мислят само за себе си. Но това е важен урок за нас, които отдавна не сме бебета. Трябва да казваме на другите какво искаме. Продуктивните хора вземат инициативата. Дори когато е опасно, те действат. Защото знаят, че трябва да използват всеки шанс и да се движат напред, за да получат резултат.

• Всичко с времето си. 

Когато трябва да се обърнат, те се обръщат. Когато трябва да седнат, сядат. Когато трябва да започнат да пълзят, пропълзяват. Бебетата не прескачат етапите на развитие. Всичко става постепенно. Да, понякога може да се разстройват, че още не стигнали до някое ниво. Но те въпреки това продължават да следват пътя на развитие. Продуктивните хора има същите качества. Не си губят времето в опит да направят всичко по-бързо. Те също правят всичко постепенно. За да стигнат крайната цел, те я раздробяват на множество малки задачи и ги изпълняват една след друга.

• Радвайте се на дребните неща. 

Нахранете ме. Преоблечете ме. Гушнете ме. Играйте с мен. Обичайте ме. Защитавайте ме. И аз ще съм щастлив. Нямам нужда от причудливи памперси. Още съм малък. Кърма или бебешка храна – какво толкова, нали ще съм нахранен. Не ми трябват различни шарени одеала, за да съм завит. Ръцете на мама стигат. Нямам нужда от колекция от електронни устройства. Твоят глас, който пее с мен и ми говори, ми помага да се уча. Не ми трябват излишни украшения, за да съм щастлив. 

Източник: www.manager.bg