Индустриалният капитал у нас настоява за промяна на финансирането на образованието, за да се подготвят по-адекватно кадри. Председателят на  Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев призова да се преосмисли принципът „парите следват ученика“. Тезата е, че при сегашната система ученикът и студентът следват модата. Затова учебните заведения измислят добре звучащи имена на специалности, за да привлекат повече младежи. А след това оценяват знанията им, така че да не се лишат от част от бюджета си. Но като резултат част от завършилите не се реализират по специалността си и нивото на образованието си.  

 Васил Велев предупреждава в изявление, че този начин на финансиране е лесен за бюджетиране, но ще доведе до тежки  последствия, като изчезване на отделни специалности и професионалното образование като цяло. Някогашните техникуми се превръщат в езикови училища, които подготвят „кадри за кол-центровете и гастарбайтери“, посочва Велев.

 Друг очакван ефект е изчезване на училищата в малките населени места, при което децата в тях няма да имат равен шанс на образование в сравнение с тези в големите градове. „В момента обществото плаща данъци, с които се финансира образованието в страната, но голяма част от учениците и студентите не се връщат обратно в икономиката, за да произвеждат отново данъци, които да финансират образованието“, посочи проблемът председателят на АИКБ.  

 Бизнесът настоява да се използват икономически механизми, с които да се регулира този процес. Такъв механизъм например е въвеждането на държавни стипендии за дефицитни за икономиката специалности при напълно доброволен избор с ангажимент за реализация в страната за определен период от време. Ако този студент реши да напусне страната, той ще трябва да върне стипендията. Той ще има право да я задържи само ако докаже чрез пазарен тест, че в България няма работа по неговата специалност. Велев призова за активни мерки за насочване на повече ученици и студенти към природоматематическите и техническите специалности.

 В изказването си на конференцията „Качествено образование за икономически растеж и за по-високи доходи“ Велев припомня, че е  ръководител на група компании, обединени в холдинг Стара планина. Три от тези компании са в Топ 10 на Българска фондова борса. „Казвам това по повод на репликата, че на кривата ракета космосът пречи. Ние сме от най-добрите ракети, но няма с кого да работим”, заключи Васил Велев.

Машинните инженери са изчезващ вид у нас

 Всеки втори работодател от промишления сектор в България се нуждае от машинни инженери и не успява да набави необходимия му персонал. Това е най-търсената професия у нас към 2017 година, показва годишното проучване на БТПП. 44% от анкетираните предприятия са заявили, че им липсват машинни инженери, а 25% - че няма електроинженери. Между 13 и 15% от фирмите са заявили официално затрудненията си да намерят икономисти, специалисти по компютърна и комуникационна техника и административни кадри. Най-малко нужда в България има от математици, фармацевти и лекари. В дъното на таблицата по търсене са и хуманитарните професии.

 За 4 години заявката на бизнеса за технически кадри не се е променила. Запитани от какви специалисти ще се нуждаят в следващите 5 до 10 години, 71 до 78% от работодателите неотклонно отговарят: от технически. Недостигът на информатици в определена степен е преодолян през 2015 и 2016 година и сега необходимост от такива кадри заявяват само 23% от фирмите. Има спад и в заявката за икономисти - от 47% през 2015-а на 36% сега. В последните години работодателите постоянно показват, че не се нуждаят от филолози и от юристи. Едва 4 и 8 % от тях подозират, че биха имали нужда от този вид специалисти. Така 2017 година показва, че тенденциите в тази сфера се задълбочават, а инженерите са напът да станат изчезващ вид у нас.

Източник: www.marica.bg