Уроци по толерантност, разпознаване на емоции, създаване на приятелства, работа в екип, решаване на конфликти и други подобни умения да бъдат включени в държавните образователни стандарти и в учебните планове от 1 до 4 клас. Това е целта на Фондация "Приложни изследвания и комуникации" и на техния проект "Деца, учители и родители срещу езика на омразата".

  Проектът беше представен на експертна кръгла маса на тема "Мястото на началното образование в превенцията на речта на омразата, радикализацията и дискриминацията". Според експертите на фондацията, училищата признават важността на културните и социалните умения, но все още са ориентирани към развиване на знания, а не на умения. Същевременно все повече класни стаи са мултикултурни, а при липса на допълнителни мерки това води до сегрегация на различните деца, формиране на ранни дискриминативни нагласи и затруднява развитието на позитивна идентичност.

  Дискриминативното отношение пък е стъпка в посока засилване на речта на омразата и на процесите на радикализация, убедени са експертите. Според фондацията много често родителите нямат ресурси да помогна на детето да изглади позитивна идентичност или позитивно отношение към децата, които са различни.

  Естествената пресечна точка между родители, учители и деца е училището и то трябва да стане основен ресурс за създаване на умения, посочи експертът от фондацията Луиза Шахбазян, която обясни трите ключови елемента на проекта. На първо място учителите разработват план за урок, който използва за база урочното съдържание, но акцентира върху културните и социалните умения на децата. Например децата разиграват ролеви игри, за да разберат по-добре чувствата на главните герои и как те мотивират действията им.

  Урокът е последван от домашна работа, която изисква включването на родителите и изисква позитивна употреба на интернет. Например децата имат за домашно да се запознаят с начина, по който емоции като страх и радост се изразяват от хора от различни култури. Организира се училищно събитие, което да затвърди толерантността и разбирателството като основни ценности – представяне на различни обичаи, традиционна кухня и други.

  Към момента фондацията работи съвместно с десет училища в страната. Разработени са десет урока, чрез които децата да развиват културни и социални умения с цел противодействие на радикализацията. "Този тип умения трябва да влязат с държавните образователни стандарти, а освен това трябва да се провеждат обучения и за учители, които да могат да работят за развиването на тези умения у децата", подчерта Луиза Шахбазян.

  Според нея липсата на позитивна идентичност у децата има връзка с изпадането от училище, а оттам и престъпността. Децата с изградена позитивна идентичност са много по-адаптирани в обществото, категорични са експертите. Шахбазян даде пример с радикализацията на мюсюлмани, които отиват се бият на страната на радикални организации в Близкия Изток. "Това са младежи, които не са успели да развият позитивна идентичност и чувство за принадлежност към западните общества. Поради тази причина търсят идентичност някъде другаде", посочи тя. В България опасността също е голяма, тъй като в класните стаи има представители на различни култури. Това води до дискриминация в училище или онлайн, което е съсипващо за децата.

  Луиза Шахбазян даде интересен пример от родната действителност. Майка посреща детето си вкъщи след училище, а детето й казва, че е "болно от циганка" и търси хапче срещу тази "болест". За "болестта" детето решава, след като негова съученичка му казва да не играе с трето дете, защото било циганка. "За децата няма никаква друга валидна причина да спреш да общуваш с някого, освен ако той не е болен от нещо много страшно", обясни Шахбазян. По думите й този пример доказва, че има нужда от работа на ниво училище, родители и деца. "Тези хора трябва да се съберат и да се съгласят, че не искат децата да страдат и да си мислят, че са болни от "циганка"", заключи тя.