Задача: "Министър в правителството на Ексландия (бел. ред. - измислена за целите на изследването държава) е бил хванат да шофира с превишена скорост. Той получил глоба, защото нарушил Закона за движение по пътищата. Защо министърът трябва да плати глобата?".

 82% от осмокласниците в България са отговорили правилно на този въпрос, а именно - "защото пред закона всички са равни".

 Този въпрос представлява една от задачите, част от международно проучване на гражданските компетентности и нагласи сред осмокласниците в 24 държави. Изследването ICCS се е провело в периода март-април през 2016 г. То се финансира от ЕК и обхваща близо 3 хиляди осмокласници в България и общо 94 хиляди 8-класници и още 37 хиляди учители в общо 24 страни по света.

 Според 60% от осмокласниците ни идеалът им за добър гражданин се покрива с човек, който изучава историята, докато едва 38% съучениците им в други страни отдават първостепенно значение на тази характеристика. 37% от българчетата смятат, че добрият гражданин трябва да гласува на всички национални избори. Третата най-важна характеристика е да показва уважение към представителите на правителството - 25%. Прави впечатление, че много малък дял ученици смятат, че добрият гражданин трябва да участва в политически партии - 8% или да в политически дискусии - 11%. У нас 53% от учениците са на мнение, че добрият гражданин трябва да се труди упорито, 42% - винаги да спазва законите, 50% да полага усилия за запазването на природните ресурси.

 Изследването установява, че децата имат ясно отношение към различни екологични проблеми и възприемат задължението да се опазва околната среда като една от съществените характеристики на добрия гражданин. 35% от осмокласниците у нас са на мнение и че добрият гражданин трябва да участва в дейности в помощ на хората в по-слабо развитите държави. Сред най-големите заплахи за човечеството, които българчетата идентифицират са проблемите със замърсяването на околната среда, на следващо място с 67% е тероризмът, 65% - недостигът на вода.

 Спрямо тези резултати д-р Светла Петрова от Министерство на образованието и науката констатира, че учениците ни показват изключително висока чувствителност към глобалните проблеми и те не са игнорирани от проблемите на съвремието ни. Около две трети от учениците декларират доверие в националното правителство, като най-високо е доверието в съда, а най-ниско в националния парламент. Изследването е имало и отделен европейски модул, който има за цел да установи как учениците възприемат своята идентичност. Следва да се отбележи и фактът, че проучването не обхваща всички държави членки на ЕС. Изследването установява, че българчетата имат силно изразено чувство за европейска идентичност и принадлежност към Европа и ЕС. Най-силно изразено е това чувство сред връстниците им във Финландия, Хърватия, Норвегия, Словения, Литва, Малта, Италия.

 Мнозинството от учениците във всички държави подкрепят свободното придвижване и трудовата мобилност в ЕС. Една трета от тях са склонни да приемат някакви форми на ограничаване. По отношение на европейското бъдеще децата очакват още по-голямо сътрудничество между европейските държави, укрепване на демокрацията. За повечето от тях водещи ще са проблемите с тероризма и емиграцията.

 Спрямо резултатите от международното изследване българските осмокласници се нареждат на 16-то място от 24 страни. Събраните от осмокласниците точки е близък до средния или 485 точки от 1 000 максимални, но все пак със сто точки по-нисък от този на държавите начело на класацията. В Дания средният брой точки на учениците е 586 от общо 1000 максимални. Страната ни изпреварва държави като Чили, Колумбия, Мексико, Перу, Доминиканска република. Пред нас след Дания се нареждат държави като Швеция, Финландия, Естония, Русия, Белгия, Словения, Хърватия, Италия, Холандия, Литва, Латвия, Малта.

 Все пак д-р Петрова уточни, че целта на изследването не е да прави ранг листа, а да установява и дефинира проблемите по отношение на гражданското образование. Тя отбеляза, че очевидно работата в областта на гражданското образование в датското училище и съответно в неформална среда там, вероятно, е много по-ефективна отколкото у нас. Изследването е обхванало общо 24 държави, 16 от Европа, 5 от Латинска Америка и 3 от Азия. Три от тях не са покрили изискванията на самото изследване и не попадат в класацията. Общо броят на осмокласниците, участвали в него е 94 хиляди и още 37 хиляди учители. Изследването се фокусира върху знанието на учениците за гражданско образование и това как училището и обществото подготвят младите хора за ролята им на активни граждани. Осмокласниците ни са решавали когнитивни тестове и въпросници. Задачите са с различна трудност.

 Д-р Петрова констатира, че има ясно изразена тенденция към подобряване на гражданските компетентности на учениците. По думите ѝ както и в изследванията на PISA българските момичета показват по-добри умения за мислене от момчетата.

Източник: www.news.bg