В годишния си доклад за България за 2020 г. Европейската комисия прави задълбочен преглед за предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси в ЕС. Целта на документа е да изведе проблемите и да ги постави във фокуса на управляващите, за да вземат мерки за разрешаването им.

Образование

 Качеството и приобщаващият характер на образованието в България продължават да са големи предизвикателства въпреки текущите реформи, пише в доклада. Средните резултати на учениците в България по четене, математика и природни науки не са се подобрили в сравнение с резултатите от 2015 г. и остават значително под средните за ЕС. Страната има един от най-големите дялове в ЕС на ученици със слаби резултати в трите области. България освен това е сред държавите-членки, в които социално-икономическото положение има най-голямо влияние върху учебните резултати, а териториалната и социалната сегрегация е най-ясно изразена: средният резултат по четене на учениците от намиращите се в селски райони училища е с 115 пункта по-нисък от този на учениците в градовете, което е равносилно на 3 години училищно образование.

 В България има тенденция учениците да се групират според това дали постиженията им са ниски или високи, както и в зависимост от социално-икономическия им статус, посочват от ЕК. Въпреки че през годините бюджетът за образование бе увеличен, в него няма заложени конкретни цели, нито ориентираност към постигането на резултати, коментират от Брюксел.

 Учителската професия продължава да бъде смятана за непрестижна и в някои големи градове и конкретни области все още има недостиг на учители. Само 17,7% от учителите са на мнение, че обществото оценява професията им, и едва 60% от завършилите педагогика действително упражняват професията си. Това е проблем, тъй като почти половината от учителите са на възраст над 50 години. Цифровите умения на младото население са слаби, посочват от ЕК – само 53% от младите хора на възраст 16-19 години оценяват своето ниво на цифрови умения като основно или над основното в сравнение със средната стойност за ЕС от 83%.

По отношение на професионалното образование и обучение в някои случаи учебната програма е неактуална, поради което (заедно с недостига на квалифицирани учители с актуални знания и на необходимата материална база) уменията, придобити от зрелостниците, не отговарят на нуждите на предприятията. Делът на завършилите висше образование в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) е все още малък (20,5% през 2017 г. при средно за ЕС равнище от 25,8%), пише в доклада на ЕК. Все още има значителна разлика между половете, като само 37% от завършилите висше образование в областта на НТИМ са жени, в сравнение с 61% общ дял на завършващите висше образование жени.

Пазар на труда

 Мерките за повишаване на квалификацията могат да бъдат от основно значение, за да се подготви работната сила за промените в нуждите на пазара на труда. Нискоквалифицираните хора представляват 17,4% от населението в трудоспособна възраст (или 677 хил. души), което е два пъти повече от наличните работни места, за които се изискват само основни умения (357 хил.), посочват от ЕК. В сравнение с общото равнище на заетост (72,4%), равнището на заетост на нискоквалифицираните хора е много по-ниско (46%).

 Делът на младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение, и на преждевременно напускащите училище продължава да бъде голям (съответно 19,1% и 12,7% през 2018 г.). Ръстът на заплатите се запазва висок, макар че заплатите за някои професии не се увеличиха, въпреки голямото търсене на кадри, посочват от ЕК. Номиналното възнаграждение на наето лице нарасна с 9,7% през 2018 г. и с още 7,8% през 2019 г. И през 2018 г., и през 2019 г. реалните заплати нараснаха по-бързо от производителността на труда. Изглежда обаче, че при някои нискоквалифицирани професии основната причина за недостига на работа ръка са ниските заплати, посочват от ЕК.

 В някои отрасли, за които беше отчетен сериозен недостиг на квалифицирани работници (например в производството на метални изделия, електрически уреди, машини и оборудване) средната заплата не изглежда осезаемо по-висока в сравнение с текущата ставка на заплащане в икономиката като цяло, пише в доклада за България. На 1 януари 2020 г. с административно решение правителството увеличи минималната заплата на 610 лв. (312 евро) от 560 лв. (287 евро) за миналата година.

Източник: www.glas.bg