Революционната детската градина се намира в Токио, завършена е през 2007 г. и представлява овална сграда на два нива с открито пространство в центъра. Има малко стени, но за сметка на това много дървета, които растат през нея. Училището се състои от партерен етаж с класни стаи и открит втори етаж - всъщност просто нисък покрив, на който децата си играят. Целта на сградата е да позволи на децата да са свободни и да се избегне постоянният контрол от възпитателите. Директорът на градината даже не е искал да има предпазни парапети на втория етаж - идеята му е била да се сложат мрежи по параметъра, в които да се хващат децата, ако паднат. За съжаление правителствените регулации не биха позволили това, така че е трябвало да се направи компромисл Архитектът все пак използва идеята на директора и инсталира мрежи в дупките на пода, през които растат дърветата. Така децата могат да играят по дърветата и мрежите и учителите не трябва да се притесняват, че ще паднат върху учениците на долния етаж.
В градината учат над 650 деца, а ако се прибави и детската ясла, те достигат 800. В средата на градината има затревена поляна, където децата могат да правят каквото искат. Те винаги тичат боси. На покрива също е позволена непрестанна игра. Когато мъничетата не се гонят в безкрайна овална надпревара на покрива, там се провеждат часовете по музика.
Въпреки че Япония е известна с високотехнологичните си иновации, в градината няма нито едно от тях. Идеята на всеки един елемент от детската градина е да върне удоволствието от простите игри на отминалите времена. Съвременните изобретения очевидно отдалечават децата от сензацията да открият нещо ново и тук нито осветлението е автоматично, нито водата на чешмата се пуска с фотоклетка. Децата с радост показват малкото пони, което се разхожда в градината. Оказа се, че те имат и собствена малка ферма, където отглеждат зеленчуци. А дете, което има рожден ден, винаги се разхожда триумфално в центъра на градината, поставено върху кончето. Без да бъдат непременно надзиравани, децата спазват всички необходими правила и играят на воля.
Класните стаи не са наистина "стаи". Целият овал е отворен, така че децата могат да се движат свободно отвън "навътре", от една стая в друга. Тезука обяснява мотивите за това: "Когато поставите много деца в една "тиха кутия", някои от тях стават много нервни, но в тази детска градина няма причина да се изнервят, защото няма ограждения." Очевидно няма и нужда децата да бъдат държани в клас. Ако някое хлапе не иска да остане в стаята, то си тръгва. Но ще се върне в края на краищата, защото сградата е кръгла. "Излизат и се връщат, това е естествен процес", казва директорът. При проектирането на сградата архитектът е изходил от идеята, че "децата трябва бъдат навън". Това води до дърветата във и около сградата, по които децата се катерят, както и до поставянето на капандурите във всяка класна стая.
Друга част от градината, извън основната сграда, е площадката за игра. Структурата е 5 м висока и има седем платформи. Площадката също е кръгла, защото децата обичат да тичат в кръг. Благодарение на дизайна и вероятно на философията на училището като цяло децата от Fuji Кindergarten са много по-активни в сравнение с тези в други детски градини. Там те пробягват средно по четири километра на ден.
Източник: www.dnevnik.bg