Училища, в които 70% от екипа е ваксиниран, ще получават специален сертификат от МОН. Целта е да се даде публичност на ангажираността на колективите там, обясни зам.-министърът на образованието Евгения Пеева-Кирова. Това ще е елемент от политиката на МОН за повишаване на броя ваксинирани учители и непедагогически персонал. Предстоят срещи и информационна кампания. Към момента статистиката е лоша, призна зам.-министърът. Делът на ваксинираните в системата е между 20 и 30%. Това е далече от нивата, които ще ни осигурят спокойствие за следващата учебна година, предупреди Евгения Пеева-Кирова. „Ако искаме да гарантираме в максимална степен присъствено обучение занапред, трябва да имаме и максимален брой ваксинирани. Наблюдаваме чуждия опит и това е основна препоръка и в държавите, които планират изцяло присъствена следваща учебна година“, обърна се към гилдията тя.

 И обяви, че МОН ще актуализира насоките, които бяха направени миналото лято във връзка с организацията на учебния процес по време на пандемия. Това ще стане въз основа на обстоен анализ, който се изработва в момента. Към директори, учители и родители вече бяха отправени по около 30 въпроса в онлайн анкети от МОН.  В окончателния анализ ще бъдат взети предвид и резултатите от матурите и националните външни оценявания. „В сравнение с предишните години те са по-високи, което дава повод за радост. Но трябва да отбележим, че определени ученици, които са мотивирани и подкрепени, са напреднали и в условия на онлайн обучение. В същото време  ученици в среда, която не ги подкрепя, вероятно са изостанали“, отчете Евгения Пеева-Кирова. Тя участва в деветата конференция на Център „Амалипе“ „Дигиталното включване в интеркултурна среда – мисия възможна“, която се провежда днес онлайн.

 Организаторите предупредиха, че обучението от разстояние  на места е довело до засилено отпадане от училище, има тенденция и за нов ръст на ранните бракове, което поставя под въпрос част от постигнатото в  резултат на механизма за връщане е задържане в клас. Макар че анализът все още не е готов, зам.-министърът на образованието очерта 4 основни тенденции. Първата е свързана с обезпечеността с устройства. Ще се търсят начини да се осигурят още, както и връзка с интернет.

 Проучване на „Амалипе“ сред 199 училища с деца от уязвими групи показва, че инвестираните досега 12 млн. лева от държавата за 16 000 устройства, както и пари по други програми, не са променили съществено ситуацията на терен. Причината е, че лаптопите бяха разпределени според броя ученици, а не според нуждите. Така малки училища, но с много деца от уязвими групи, са получили единични бройки, а големите, където почти всички ученици имат лично устройство – стотици. В тази връзка Евгения Пеева-Кирова обяви, че ще има преразпределяне на вече предоставени устройства, както и инвестиция в закупуване на още. Предстои заседание на комитета за наблюдение на ОП „Наука за образование и интелигентен растеж“, на което се очаква да бъде удължен проектът „Подкрепа за успех“. По него с допълнителни занимания се подкрепят учениците с дефицити.

 По отношение на безопасността при провеждане на учебни занятия отвъд хигиенните правила и носенето на маски фокусът ще е върху актуализиране на насоките и увеличаване на броя на ваксинираните педагози и непедагогически персонал.

 За преодоляване на психическия стрес и десоциализацията вече  стартира програма „Отново заедно“ на МОН съвместно с министерствата на финансите и на туризма. Тепърва ще оценим ефекта и ще препоръчаме на следващото правителство да продължи в тази посока.  Освен това училищата ще бъдат насърчени и в учебно време да провеждат спортни празници, чествания и други инициативи, които дават възможности за контакти между децата", каза зам.-министърът.

 Припомняме, че те бяха забранени заради пандемията, а миналата година МОН въведе и една допълнителна седмица за проектни дейности в края на учебната година, за да не се правят в учебно време екскурзии и подобен род празници, с които се губи учебно време. Проблем за МОН е събирането на надеждни данни. В момента информация е систематизирана по различен начин и в различни формати, по различно време. "Трудно верифицираме някои данни. Налага се цялостен преглед как те се събират и анализират, за да се взимат решения и да се очертават политики", каза още зам.-министърът. Тя се съгласи, че искането на справки увеличава административната тежест в училище. Но без коректни данни не можем да взимаме адекватни решения на политическо ниво, подчерта Евгения Пеева-Кирова. И призова анкетите, включително и пратените допълнителни добавки към тях,  да се попълват честно. Ако всички ни напишете, че сте се справили отлично с ОРЕС, няма да знаем къде са трудностите и да планираме дейности и квалификации, обърна се зам.-министърът към гилдията.

 Мащабното изследвание, което в момента е в ход  по подобие на сходно миналото лято, прави преглед на актуалната ситуация по отношение на деца, ученици, педагози, непедагогически персонал, директори, родители, уязвими групи с различен от българския майчин език, деца със СОП, деца в институции, професионални гимназии, деца на село. Анализът миналата година показал големи диспропорции и неефективно включване в обучителния процес в малките населени места.

 Темите, които ще бъдат обхванати, са обезпеченост с устройства и подготвеност на учителите за обучение в електронна среда от разстояние. Ще се отчетат също нивата на отпадане от училище и напредъкът по образователните цели – въз основа на резултатите от НВО и ДЗИ. Засичат се също промени на физическото и психическото здраве, както и колко са преболедувалите и ваксинираните. Друг акцент е как се случва упралението на онлайн обучение и управлението на кризи. Като се отчете какво работи, то ще бъде отразено в новите насоки за догодина. Ключова е и междуинституционалната координация между МОН, МЗ, МТСП и агенциите, които работят с деца от уязвими групи.  Ще се отчете работата на медиаторите, социалните работници и психолозите.

 Засилено внимание ще има и по отношение на извънкласните дейности. Тази учебна година те бяха ограничени заради противоепидемичните мерки и разделянето на класовете, но имат ключова роля за децата и училищните общности, посочи зам.-министърът. „Пропуснахме много време да подкрепим децата и училищата да се възстановят от изолацията“, каза тя.

 От Център „Амалипе“ настояват за максимално присъствена следваща учебна година, а ако се наложи отново превключване онлайн, това да се прави на местен принцип според локалната ситуация. След като през зимата при втората вълна  успяха да извоюват връщане присъствено на училища с по една паралелка в клас, от „Амалипе“ настояват и занапред да бъде така. Такова решение се подкрепя от 78% от директорите. Организацията дава препоръка също да се търси решение  за обезпечаване с устройства в учебни заведение, където няма. И да продължи работата по проект „Подкрепа за успех“, като в същото време се осигури и финансиране от бюджета за работата на медиаторите. По подобен начин се процедира след приключването на проекта „Твоят час“ за извънкласните дейности, които в момента се провеждат вече с пари от държавата. Нужно е и да се повишат възнагражденията на медиаторите, които в момента са на минимална работна заплата. Мрежата на „Амалипе“ от 300 учебни заведения с деца от уязвими групи настоява да бъде осигурен образователен медиатор за всяко учелно заведение, което има необходимост.

 По данни на МОН половината от училищата у нас са с концентрация на деца от уязвими групи. Това не означава ученици от малцинствата, направи уговорка председателят на „Амалипе“ Деян Колев. Критерият е образователният статус на семейството. Приема се, че при родители с по-ниско от средно образование детето е в риск. Училища, в които над 20% от семействата не са завършили гимназия, пък са с концентрация на ученици от уязвими групи.

 Проучване на „Амалипе“ през юни сред 199 такива училища, показва, че  през последната година от 55 на 61,4% се е увеличил делът на учебните заведения, които са обхванали почти всички ученици в онлайн учебния процес. В същото време 30,5% са тези, които са включили между половината деца и ¼. И почти не са останали учебни заведения с под 25% обхванати ученици. Удвоило се е участието в синхронно обучение и вече 2/3 от училищата включват в него поне половината си възпитаници.

 Проблем остава липсата на устройства в училища с деца от уязвими групи. Деян Колев даде пример с голямо градско училище с 1600 деца, от които само 10 нямат устройства, и малко селско с 80 ученици, където 50 са без техника. По сегашния регламент за разпределяне на устройствата голямото училище е получило 100 лаптопа, макар че малкото има по-голяма нужда. Затова от "Амалипе" искат занапред при разпределелянето да се комбинират два критерия - брой деца и потребности. Към момента 84% от учебните заведения ползват медиатор, през миналия юни са били 68 на сто.

 Ще настояваме не само да продължи работа проект „Подкрепа за успех“, но и да се увеличи финансирането по него, каза Деян Колев. И успокои, където сега изтичат договорите на медиаторите, да бъдат удължени с 1 година, защото програмата ще я има. След това ще стартира нова проект по програма, която няма да е „Наука и образование за интелигентен растеж“, а ще се фокусира само върху образованието.

Източник: www.marica.bg