Умее ли България да се грижи за талантите си? Няма година, в която родни математици, физици и химици да не ни зарадват с призове от престижни световни състезания. Как обаче успяваме да ги открием и развием? Ученическият институт по математика и информатика към БАН е едно от местата, където младите могат да развиват таланта си - при това не само, за да печелят награди, а за да променят света наистина. Кампанията на в. "Стандарт" и БАН "Научните чудеса на България" търси не само научните достижения, които са ни прославили по света - като шестия сърдечен тон и брауновия газ, които събраха най-много гласове. Кампанията търси и хората, в чиито ръце утре ще бъде науката ни - и съответно голямата промяна в нея. Цяла година издирвахме и разказвахме за талантливи млади българи - някои още ученици, а други вече студенти у нас и по света. Жури от учени и специалисти номинира четирима от талантите ни, които ще бъдат отличени на финала на кампанията ни на 5 април.

 Двама от талантите, номинирани в "Научните чудеса на България", вече са студенти в Кеймбридж - Петър Гайдаров и Григори Матеин. Атанас Атанасов учи в Нов български университет. А Кристиан Георгиев все още е ученик, но вече оставя своя сериозна диря в науката. Както впрочем и другите трима, чиито успехи датират още от ученическата им възраст. Петър стана известен още като ученик в Пловдивската математическа гимназия. Той се прослави като "момчето, което реши нерешима математическа задача" Постиженията му е трудно да бъдат изброени, пък и най-големите вероятно тепърва предстоят. Петър има множество национални и регионални награди - втора награда и награда на SIYSS на EUCYS'2014, втора награда и втора награда на AMS на IntelISEF'2015. Той е в топ 10 за презентацията си на RSI в MIT - лятната математическа школа в Масачузетс, където нашите таланти направиха името на България разпознаваемо. Сумарно Петър е най-добре представилият се български участник в международни конкурси изобщо, разказва Константин Делчев, който организира представянето на младите българи в международните състезания. Разработките му отдавна вече говорят на език, който трудно може да бъде преведен на вестникарски жаргон - работи в сферата на полиномите над крайни полета и теория на паркиращите функции. В момента Петър учи математика в Кеймбридж и работи много активно с ученици у нас. "Петър се връща много активно - на няколко месеца. Григори също. Затова за мен въпросът дали те ще останат навън, или ще бъдат базирани тук, но ще работят по международни проекти, е излишен. Отдавна вече изчезна представата за учения като част само от една национална наука, мобилността на научните работници промени тази традиция", разказва Делчев. Григори Матеин пък учи физика в Кеймбридж и разработките му са в сферата на експерименталната физика. Особено интересна е тази, която му донесе приз от най-голямото и престижно състезание за предуниверситетска наука INTEL ISEF в САЩ. Тя се отнася до анализ на състава на дадена течност само по нейния звук, издаван при загряване като това дава и нов поглед към теорията на флуидите. Григори е и носител на награда на JET на EUCYS'2014, златен медал на INESPO'2015. Едно от лицата на Конкурса за млади учени на Европейския съюз EUCYS, който се организира от Европейската комисия, в рамките на последната година. Самият Григори разказва пред медиите, че огромно влияние върху него е оказал учителят по физика Теодосий Теодосиев и неговата прословута школа.

 Атанас Атанасов пък влиза във вестникарските заглавия като момчето, което създаде таблет за незрящи. Всъщност софтуерът може да бъде качен на всяко мобилно устройство - и на таблет, и на лаптоп. Идеята за този проект на младия русенец, който днес учи в НБУ, се ражда, докато той се връща от състезание по информатика в столицата и на метростанция вижда слепец, който не може да се оправи по пътя към ескалаторите. Пътувайки обратно към дома си, в съзнанието на Атанас изкристализира идеята за устройство, което да помага на незрящи хора да се оправят в света. Константин Делчев разказва, че много от успехите на Атанас започват вече като студент - той е многократно награждаван на редица национални и регионални конкурси, лектор на събития, свързани с информатика и инженерни науки. Атанас е и едно от лицата на гр. Русе. В момента студентът вече има подадена патентна заявка за задвижващ механизъм, използващ електроактивни полимери. Делчев разказва, че Атанас се е насочил към високите технологии, но много обича и да предава знанията си на по-млади от него. Работи активно с ученици като техен ментор по различни проекти.

 Най-млад от номинираните е Кристиан Георгиев, който в момента е абитуриент. Кристиан учи в пловдивската ОМГ "Акад. Кирил Попов", която е завършил и Петър. "Самата им гимназия е място, където явно се е създала една особена атмосфера, която подтиква младите хора към творчество", разказва Делчев. До момента в CV-то на Кристиан вече са записани участия на EUCYS'2015, RSI'2015, както и международната олимпиада по математическа лингвистика същата година. Избран е за участие в IntelISEF 2016. Интересното според Делчев е, че той се е насочил към едни по-нетипични дялове на математиката - вълнуват го предимно разработки в сферата на геометрията и топологията, докато повечето млади хора в ученическа възраст се занимават предимно с комбинаторика.

 Тези четирима младежи са само част от хората, които ще променят утре лицето на българската наука. Независимо къде ще го правят. Редом с тях има десетки други, чиито постижения ни напомнят, че дори и в кризисни моменти имаме перспектива и хоризонт. Въпросът е само да бъдат открити.

Източник: www.standartnews.com