Историческото Кърваво писмо за обявяването на Априлското въстание е написано от Васил Левски, а не от Тодор Каблешков. Така поне твърди русенски кандидат-гимназист в изпитната си работа по български език. Почти всеки учител пази в архива си бисери от изпити. Учениците не остават по-назад и си правят колекция от учителски изцепки, които споделят в затворените фейсбук групи на класа.

 Покрай коментарите нерядко се ражда и прякорът на самия учител. Култов е преразказът на съдържанието на „Тютюн” на Димитър Димов, направен преди години от русенска ученичка. Тя пише: „Отново имаме двама младежи – Борис и Ирина, които са готови на всичко, за да постигнат целите си. Борис затрива любовта си заради парите. Той от самото начало започва да играе нечестно, постига всичко, но не е щастлив. Ирина започва да се бори по честен път – учи, но животът е суров и тя се предава. Става метреса на различни богаташи заради пари. Лепи се на тях като кърлеж и смуче колкото може. Накрая всички умират.” Интересни са и разсъжденията на ученици по темата за красивото и грозното. „Лично аз смятам, че е красиво покрай мен да мине някой мускулест батко със скъпа кола, а грозно – ако е нисък, дебел и с пъпки”, пише момиче от русенско училище. Друго пък разсъждава: „Какво е красиво? Никой не може да конкретизира нищо по тази есенция”, смятайки, че категорията „красиво” е сентенция.

 Стругарският техникум е бил заместен от „диктаторско училище“ в изпитна работа на миниматурата по български език и литература за седми клас разказва учителка от столицата, която е проверявала изпитите на децата, избрали да пишат по втория модул, на който трябваше да направят преразказ по разказа „Родителска среща“ на Михаил Вешим. Учителката се натъкнала и лимонада, написана с „т“ - „лимоната“. Седмокласник пък преразказал момента, в който мъжът удря момчето от разказа с израза, че мъжът е „вкарал една камара шамари“. Двусмислици породил и преразказ на тази част от разказа, която гласи как „една пружина от дивана ме бодеше отдолу“. Вместо това ученик написал, че пружината „убивала“ момчето. Съпругата на мъжа, който играе роля на баща на ученика, пък била наречена „жената на гостоприемника“. Според проверяващата учителка разказът е бил сравнително лесен за учениците, кратък и близък до тяхното ежедневие.

 В 25-а задача от националното външно оценяване от тях се изискваше да запишат в две – три изречения какво внушава финалът на „Немили – недраги“ - „Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?...“ На тази задача един от седмокласниците написал, че след войната Македонски имал 11 рани, след което му изсъхва едната ръка, а после и крака. Според Вазовата повест на героя му изсъхва само ръката. Друг ученик пък написал, че представеният цитат са думи на самия Македонски, а не на автора – повествовател. Публикуването на текстове, излагащи учениците, не помага за тяхното развитие, а и е неетично спрямо децата, посочва експерт от РИО. Той смята, че децата трябва да се поощряват, а не да им се мачка самочувствието им. Според учители, участвали в проверката на изпитните работи по БЕЛ, повечето допуснати грешки са в изписването на някои думи с „о“, вместо с „у“, неправилно членуване, неправилно използване на двойно "т" и двойно "н" или изписване на „с“ вместо „със“ и „ в“ вместо „във“ и обратно. Срещало се и леко объркване на времената, както и пропуснати запетаи пред и след подчинени изречения.

Източник:  www.novini.bg