Покрай зловещото убийство на 11-годишната Никол в Бургас, която се оказа, че се е запознала с невръстния си убиец в интернет и че имала около 3000 контакта във "Фейсбук", специалистите започнаха да обръщат внимание, че децата започват да използват дигиталните технологии от все по-ранна възраст. 50% от децата у нас влизат в световната информационна мрежа на 7 години. Най-популярните дейности са гледането на видео клипове, игри и социални мрежи. Според Георги Апостолов от Центъра за безопасен интернет, 73% от българчетата до 12 години имат профили във "Фейсбук". От организацията изтъкват, че препоръчителната възраст за това е 13 години. Оттам съветват, при създаване на детски профил да не се избира случайна дата на раждане, а най-близката до реалната, защото профилите до 18 години имат специални защити.

 „Ние правим профили на децата, просто за да не се чувстват изолирани от връстниците. Когато в трети клас 90% от децата имат профили и детето няма, то се чувства изолирано по някакъв начин. Важното е родителят от първите стъпки и през първия профил, все пак да бъде заедно с детето. Самите операционни системи дават възможност да се направи детски профил. Изключително лесно и удобно е и той автоматично блокира и филтрира голяма част от съдържанието, което не бихме искали. Има и програми за родителски контрол, но интересът сред родителите спада“, уточнява Георги Апостолов.

 Ново изследване Центъра за безопасен интернет за ползването на световната информационна мрежа от децата до 8 години в България показва, че овладяването на четенето и писането прави невръстните малчугани много по-активни потребители на интернет. В същото време обаче това води до съкращаване на времето, което детето прекарва онлайн заедно с родител. Изследването е продължение на проучване от 2015 г., като и двете са проведени в рамките на общоевропейско изследване, координирано от Съвместният изследователски център на Европейската комисия.

 Откакто са се научили да четат и пишат, децата са станали много по-умели в самостоятелното ползване на търсачките в интернет, отбелязват анализаторите. Добрата новина е, че макар и не в много голяма степен, те все пак са започнали да използват дигиталните технологии и за училищни задачи. От една страна, родителите признават ползите от дигиталните технологии за развитието на малчуганите, но от друга са все по-разтревожени от различните рискови фактори. Мнението на експертите обаче е, че повечето от тях не са добре подготвени да предложат напътствие по въпросите на онлайн безопасността (бащите са по-активни, но съветите им се отнасят предимно за техническите аспекти като предпазване от вируси и зловреден софтуер, а не до общуването с други хора и онлайн съдържанието). Затова родителската подкрепа в повечето случаи се ограничава до редовни проверки на дейностите на децата онлайн.

 На базата на изследването на Центъра за безопасен интернет са разработени някои препоръки, съобразени с ползите и рисковете за малките деца при употребата на дигитални технологии.

 И така, препоръчва се родителите да не се подвеждат, че усъвършенстваните технически умения на децата са достатъчни, за да ги предпазят от опасните ситуации в мрежата. Вместо това би следвало да подкрепят ранното развитие на дигитално-медийна грамотност у децата си, да насърчават критичното им мислене и отговорното поведение онлайн. Много родители се чувстват неподготвени и/или усещат, че нямат достатъчно време, за да помогнат на децата си да се справят в дигиталния свят. Те би следвало непрестанно да обогатяват знанията си за устройствата и приложенията, които децата им ползват, и за уебсайтовете, които посещават. Биха могли например да се съветват с други родители, с учителите и със съответните експерти като например експертите от Центъра за безопасен интернет. Вместо да ограничават употребата на дигиталните технологии, би било по-добре училищата да въведат ясни и ефективни правила за тяхното използване с акцент върху ползите, но и безопасността на децата.

 Изследването показва, че подрастващите се учат и от връстниците си. Това учене може да включва позитивни и полезни умения, но също и опасни и рискови практики. Затова училищата би трябвало да поддържат програми за обучение между връстници, съветват специалистите.

Източник: www.desant.bg