Датата Трети март отбелязва възкресението на един народ, който близо 500 години е без своя политическа и духовна свобода, народ, чиято висока самобитна духовна и материална култура бе подложена на унищожение. Мъченици за вярата и усърдни книжовници ­ клирици и миряни, съхраняваха духовното наследство, докато дойде времето на Възраждането, когато великият хилендарец преподобни Паисий запали огъня на националното пробуждане чрез искрящата родолюбива "История славянобългарска". Много българи днес си задаваме въпроса, защо датата на Санстефанския мирен договор се смята за толкова значима в българската история? Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 – когато двете части на разделена България - Княжество България и Източна Румелия се обединяват или пък 22 септември 1908, когато княз Фердинанд обявява тържествено независимостта на България от Османската империя?

 Трети март се празнува, защото от него се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава. От падането си под османска власт през 1396 г. българите извървяват дълъг път докато стигнат отново до своята национална идентичност. Първите стъпки на етническо пробуждане започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и достигат до организираната борба за независима държава.

    В средата на XIX век в българското национално-освободително движение се появяват две течения. Първото е умереното течение, което предлага чрез легални средства и реформи България постепенно да извоюва политическата си автономия. Този вариант не изисква въоръжени сблъсъци и кръвопролития и гарантира до голяма степен целостта на българската етническа територия. За сметка на това обаче, денят на освобождението се губи в необозримото бъдеще. Нетърпеливото за свободата си българско общество избира втория път. През 1876 г. избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своята политическа цел. С цената на 30 хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза.

  С подписването на договора от Сан Стефано царското правителство постига целта, която си поставя с войната. Трудна и рискована, но все пак победоносна, войната от 1877-1878 е увенчана с шумно огласения мирен договор от Трети март. Русия дава предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля и това се приема с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката. Българите не могат да знаят, че договорът е предварителен, временен и подлежи на неизбежна ревизия.

  За нас, българите, Санстефанският мирен договор, има своето значение, защото е въплъщение на едно начало. На този ден е направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не са били напразни, че 15 хиляди доброволци загинали, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не са дали живота си напразно. Сан Стефано срути окончателно започналата да се пропуква стена, която отделя България от Европа и поставя началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.

Източник: www.pravoslavieto.com