Оптимизацията във висшето образование изглежда е към своя финал. След продължилото 2 години орязване на бройките на университетите за предстоящата академична година кабинетът планира да запази приема на студенти на миналогодишното му ниво, дори да увеличи с 239 държавно субсидираните места за кандидат-висшисти. Това става ясно от проектопостановление на МС за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища у нас за 2018/19 г. Все пак в 20 вуза ще има още веднъж намаление на местата.

 Според проекта държавата ще субсидира обучението на 45 918 студенти (от тях 38 704 след средно образование). Това е с 239 бройки повече от м.г., или с 0.5% отгоре. За сравнение за настоящата 2017/18 г. намалението на местата във висшите училища бе с около 8%, а година по-рано - с цели 12%. Въпреки оптимизацията обаче заради демографската криза и големия дял на заминаващи в чужбина младежи вузовете не могат да запълнят докрай отпуснатия им прием - за тази година например останаха около 3500 празни места.

 Бройките за студентите, които държавните университети могат да приемат срещу заплащане, пък намаляват - от 12 104 през т.г. на 10 692 души, става ясно от проекта на МС. Тук броят на свободните места се очаква да бъде още по-голям, тъй като миналата есен близо 10 хил. от отпуснатите бройки за платени студенти в държавните вузове останаха нереализирани. Намаление на разрешения прием е планиран и за частните висши училища - от 16 159 бройки за настоящата академична година на 14 340 бройки за предстоящата 2018/19 г. Свиването в случая изглежда здравословно, защото именно частните вузове не успяват в най-голяма степен да оползотворят отпуснатите им места - за т.г. те постигнаха едва 44% реализиран прием.

 17 са държавните университети (от общо 37), за които кабинетът предлага увеличение на бройките. Най-голямо е предлаганото увеличение за университет "Асен Златаров" в Бургас - от 808 на 1016 първокурсници, което е близо 25%. Русенският университет "Ангел Кънчев" и Националната художествена академия получават възможността да приемат по 16% повече студенти - бройките там се увеличават съответно от 1982 на 2313 души и от 294 на 342 души. С около 11% е планираният скок на приема в Академията на МВР (от 395 на 440 места), с 10% - в Медицинския университет в Плевен, със 7.5% - в НАТФИЗ, със 7.6% - в ТУ-Габрово, с по 7% - в Софийския университет и Военната академия "Г. Ст. Раковски" и т.н. По-скромно е увеличението на бройките във Великотърновския университет (3.8%), Висшето военно-морско училище "Н. Й. Вапцаров" (4.7%), Пловдивския университет (3%), ТУ-Варна (3.8%) и др.

 В другата група - на университетите с намаляващ прием, най-чувствителна промяна ще има за Висшето училище по телекомуникации и пощи - от 388 на 281 първокурсници (27%), следвано от Стопанската академия в Свищов - от 742 на 615 места (17%), Националния военен университет "В. Левски" - от 549 на 459 младежи (16%), Висшето строително училище "Л. Каравелов" - от 142 на 130 бройки (8.4%) и др. В останалите вузове свиването е до 6%.

 От 2 г. насам броят на студентите се определя не само според заявките на вузовете, но и на базата на редица показатели - оценка от програмната акредитация и от научната дейност на съответното професионално направление, безработицата сред завършилите и приложение на придобитото образование, реализирания прием за предходната година, както и потребностите на пазара на труда. За наближаващата 2018/19 академична година се допуска допълнителен прием в 8 професионални направления (в рамките на капацитета им) - това са все направления с намаляващ брой студенти, които обаче са важни за икономиката - математика, физически науки, химически науки, химически технологии, енергетика, материали и материалознание, педагогика на обучението по... и религия и теология.

 МОН предлага за 2018/19 г. да бъдат приети 2417 докторанти във висшите училища (2263 в държавните висши училища и 154 - в частните), 180 в БАН и 69 в Селскостопанската академия.

Източник: www.segabg.com